Да съединим „мизукара“ и „онозукара“ (Част 2)

​　Предишна статия със същото заглавие

[blogcard url=“https://bg.ascension21.com/voice-of-brothers-433/“]

(Продължение от миналия път)

★Да живеем онозукара като самите себе си

Дори сега, когато небесният миг наближава, е такава загуба все още да следваш егото – да критикуваш другите, за да се прикриеш или защитиш, или да се опитваш да си осигуриш сравнително по-добро положение, дори това да означава да натиснеш другите надолу, нали?

Време е да завършим с такива себични мисли, думи и дела.

Ще го кажем отново: вие сте космически божества, които разгръщат мъдростта на сътворението на Вселената на звездата, където живеете сега, и създават хармонията на великата Вселена, която възниква онозукара – от само себе си.

Собственото ви щастие неизбежно ще се сбъдне естествено, като нещо от само себе си разбиращо се, докато живеете в служба на цялото.

Просто бяхте понесени от самоограничаващи мисловни навици като „Не мога, невъзможно е, сигурно е лъжа“ и не можехте с разума си да прозрете истинската истина, затова не можехте да го направите.

Но оттук нататък е различно.

Защото ще виждате всичко, стъпили твърдо на истината за живота.

Онова, което ще се появи пред очите ви, е същностната форма на живота, в която всички сияят и живеят като богове.

Всички, дори в този миг, наистина живеят светлината на живота, която излиза от божествеността.

Дори в хората, които живеят, като показват неприятни страни от себе си, божествеността продължава да искри непроменена.

Става дума за това да прозреш тази истина.

С други думи, означава оттук нататък да живееш самоосъзнаването си не като „мизукара“, а като „онозукара“.

★Когато мизукара и онозукара се съединят, истината за живота се открива пред теб

Ще го казваме толкова пъти, колкото е нужно, докато наистина разбереш: не гледай само ариномама и не я бъркай с аругамама.

Ариномама е крайна, а аругамама е безкрайна.

За да можеш да различаваш, добре е да живееш с повърхностното съзнание, установено в божествената сфера.

Начинът да го направиш е да прекарваш времето си, като оставяш всекидневното си дишане да бъде бавно и отпуснато, бавно и леко.

Ако се опиташ да промениш пряко начина, по който работи съзнанието ти, се задвижва силата на волята и затова по-късно със сигурност ще има обратен удар. Но в съзнанието, което е успокоено чрез отпускане на дъха, изобщо няма обратен удар, няма добро и лошо, няма харесвам и не харесвам; фактът, че всичко е точно такова, каквото трябва да бъде, се отразява точно.

Това е съзнанието, което съществува онозукара – от само себе си, божественото сърце, което обитава божествената сфера.

„Аз, сам, самият аз, моето, на мен, и аз също, що се отнася до мен…“ Цялото това мислене за аз, аз, аз, аз всъщност не е нито сърце, нито съзнание. То е крайна мисъл, изпратена чрез неправилно използване на жизнената енергия, и е предназначена да избледнее.

Ако погледнеш тези мисли спокойно и осъзнаеш: „А, щом се появи така, още един мисловен навик току-що изчезна“, тогава тази карма наистина изчезва.

Но после същото нещо веднага пак излиза, казваш?

Да, ами това е карма, създадена в друго време.

Кармата, която току-що изчезна, и кармата, която току-що се появи, може да изглеждат еднакви на повърхността, но са създадени в различно време.

Човешките същества са повтаряли едни и същи грешки много пъти през безброй превъплъщения, затова те просто изглеждат като едно непрекъснато нещо.

Затова е грешка да мислиш: „Не е изчезнало.“

Еволюцията на съзнанието не се сбъдва веднага само защото я пожелаваш сега. Тя идва постепенно, неусетно, в края на търпеливото всекидневно усилие.

Остави този принцип да потъне дълбоко в сърцето ти и съедини мизукара и онозукара.

Съзнанието на всеки един от вас, без изключение, със сигурност се задълбочава, става божествено и сигурно напредва по пътя на еволюцията.

Както когато вървиш в тъмен тунел, не можеш да разбереш колко далеч си стигнал, така и някои от вас може трудно да усещат еволюцията на съзнанието си. Но като сигурен факт вие напредвате по великия път на еволюцията на съзнанието, затова повярвайте повече в себе си и опитайте да живеете с леко и щедро сърце.

Един ден, в някакъв миг, гледката на съзнанието ви внезапно ще се открие, всички точки и точки, точки и линии, линии и линии ще се свържат и ще дойде времето, когато ще си спомните цялата картина на живота.

Не можем да кажем със сигурност кога, но няма съмнение, че ще бъде в близкото бъдеще.

Затова вървете напред, като вярвате в себе си.

Защото точно отвъд това ще се разгърне сияйното бъдеще на всички.