За да изразим божествеността такава, каквато наистина е

★Колко е важно да владееш самоосъзнаването си

Когато започнеш да усещаш, че сякаш разбираш всичко, и небрежността или надменността покажат лицето си, добре е да спреш за миг и отново да погледнеш себе си.

Навиците на мисълта, вкопчени във физическото тяло, лесно се увличат или си създават погрешна представа само защото няколко хубави неща са се случили едно след друго.

Затова, за да не станеш такъв, винаги владей себе си.

Ако не владееш себе си, онова, което би могло да се осъществи, няма да се осъществи, и онова, което би могло да стане действителност, няма да стане действителност.

И разбираш, че единственият, който може да те води, си ти самият, нали?

Ако имаш навика да разчиташ на другите, лесно обвиняваш другите или затъваш в самосъжаление.

Азът, който трябва да цениш, е божественото ти сърце и тяло.

Трябва да запечаташ в сърцето си, че това никога не е егото, което злоупотребява с божествената енергия и се преструва, че е ти.

Дори сред вас някои все още бъркат егото със себе си.

Мислите на егото са записан филм на всичко от миналите животи до този миг и те абсолютно не са ти.

Хората, които не могат да се отърсят от лошите навици от минали животи, са се потопили изцяло в главната роля в този записан филм и са оставили съзнанието на божествената сфера в истинското тяло на живота да заспи.

Затова понякога може да изглежда толкова трудно да излезеш от страданието.

Като погледнеш това обективно, може да си помислиш: „Каква загуба на време, какво заобикаляне“, но моля те, запечатай в сърцето си и това, че в този свят няма нищо напразно.

Всичко е явление, което се случва с причина – процес на съвършено изпълнение на мисията ти.

Затова, каквото и да се случи и каквито и мисли да те измъчват, вярвай, че дълбоко в това страдание е съзнанието на божествената сфера, което излиза от божественото ти тяло.

Човек, който признава светлината на живота, която осветява живота му, със сигурност ще освети собствения си живот чрез това съзнание. Дори онези, които още не могат да усетят тази светлина: от мига, в който я признаете, светлината започва да стига до вас.

★Да растем, обърнати към източника на живота, като растенията

Небрежността и надменността, в които хората лесно изпадат и които споменахме в началото, също са вид такива тъмни мисли.

А мислите буквално имат тежест и колкото са по-тежки, толкова по-дълбок е мракът, който се отразява в съзнанието ти.

С други думи, колкото по-далеч си от истината, толкова по-безнадежден изглежда този свят и толкова по-несъвършени изглеждат човешките същества.

И едно е и ти, и другите да изглеждате като негодници, но понякога може да изглежда, сякаш само ти си свестен, а само другите хора са негодници.

Дори такива неравновесия на сърцето някой ден ще се върнат към начина, по който трябва да бъдат, по промисъла на природата.

Това се свързва с онова, което казахме в началото на днешната беседа – за нуждата да владееш себе си.

Както растенията се стремят да растат право към слънцето, така и човечеството трябва да се стреми да се обърне право към източника на живота и да живее като едно с него, без да оставя празнина помежду им.

Растенията не правят това, като го обмислят; те просто живеят живота, който им е даден, такъв, какъвто е. И за човечеството също е най-добре да надхвърли всякакви пресмятания и преценки и да живее, като изразява светлината на живота такава, каквато е.

Тогава, без небрежност и надменност, можеш честно да погледнеш себе си такъв, какъвто си (ариномама), и да скочиш в живота такъв, какъвто наистина е (аругамама).

И за това живей със съзнание, което е успокоено през цялата година.

За да го направиш, задълбочи всекидневното си дишане.

Точно това простичко нещо разширява съзнанието ти в дълбоката Вселена и води до изразяване на божествеността такава, каквато наистина е.

Остава само да го направиш.

Това е всичко.