Мирът на Земята и издигането на духовния облик (2/7)
Публикувано на Обновено на
(Продължение от миналия път)
За да схванем истината, която стои зад многото истини, толкова на брой, колкото са хората
Подреждането на нещата като горе или долу, ляво или дясно, или по диагонал е удобен начин на изразяване, който улеснява хората да споделят общо разбиране, когато гледат на нещата физически, но тези думи не изразяват непременно фактите.
Защото в тях липсва важна част: дълбочината на измерението.
Между другото, току-що използвахме думата „факт“. Тъй като това е добра възможност, нека и днес определим истинския смисъл на „факт“.
Добре е да помните, че повърхностните факти, истини и принципи съществуват в толкова варианта, колкото са хората.
Какво означава това? Означава, че онова, което всеки човек мисли и в което вярва (което осъзнава), е за този човек единственият факт, истина и принцип.
Това също става основното разбиране, за да приемат всички различията си и цялото човечество на Земята да се хване за ръце и да гради бъдещето.
Защо казваме това? Защото, ако хората продължават вечно да са в раздор заради различията си, Земята няма да стане мирна, а ако хората се опитват да наложат еднаквост въпреки различията си и да натрапват ценностите си един на друг, това създава напрежение, нали?
А преди това, ако всички просто се отказваха заради различията в ценностите (повърхностното осъзнаване) или се преструваха, че не ги виждат, земята никога нямаше да стане мирна, колкото и време да мине.
Затова като първа стъпка към това Земята да стане хармонична звезда, трябва да започнете с уважение към различията си.
За да го обясним с лесен пример: хората, на които Кошихикари, смятан за един от представителните сортове ориз на Япония, им се струва „вкусен“, усещат, че нещо липсва в по-малко лепкавия ориз като тайландския, и честно казано не го смятат за „вкусен“, нали?
Но от друга страна, за хората, които обичат и са свикнали да ядат по-сух ориз като тайландския, лепкавият ориз като Кошихикари не им е по вкуса заради мекотата и лепкавостта си и, откровено казано, те също честно не смятат ориза с онзи друг вкус за „вкусен“.
Оценката на неща, при които вкусовете се различават така, става съвсем различна, когато се сменят хората, местата или начинът на живот, нали?
Това показва, че кой ориз хората намират за вкусен, се различава според човека и областта и че не може да се каже обективно, че този ориз е по-добър, а онзи по-лош.
Ако все пак трябва да ги оцените, справедлив начин на гледане би бил да ги подредите един до друг на една хоризонтална линия, да ги видите като „тези различни сортове и вкусове съществуват едновременно“ и да не ги етикетирате като по-добри или по-лоши. (Следва продължение)
