Преминаването на петте сетива в по-високо измерение – 3

Какво преживяват хората, които искрено са следвали собствения си път

Когато развиеш окото на сърцето, става възможно първо интуитивно да събереш всевъзможни образци на телесни усещания, после да уловиш различните дължини на вълните, които звучат в теб, чрез измервателни уреди и така да получиш доказателства, които са наистина полезни.

Това не се ограничава само до областта на науката.

Различните изобретения и открития, направени досега на Земята, също са дошли от това, че такива интуитивни вдъхновения и образи, тоест усетени и безформени резонанси, са били изведени в света на формата и разгърнати. (Изобретения и открития в изкуствата и литературата, като музиката, скулптурата, живописта и писането, и във всевъзможни професионални области.)

Всички те са мелодии, форми, образи или текстове, изпълнени със свещеното, които са слезли именно защото окото на сърцето (първата интуиция) е било развито „като резултат от правилния подход към нещата“.

Такива неща преживяват без изключение хората, които искрено са следвали собствения си път.

Затова да се опитваш безразсъдно да уловиш непознати дължини на вълните, без да разбираш нищо за това как да подходиш (нагласата), всъщност е много опасен и неефективен начин да се действа.

Резонансите, възприети от истинското око на сърцето, и световете, отразени в него, са съкровищница на прозрения.

Може да я наречеш сферата на вдъхновението.

Всички смислени изобретения и открития, които са широко полезни за света, и творбите в изкуствата и литературата се появяват, защото правилният ъгъл на искреното изследване и сериозността в подхода към нещата водят до това окото на сърцето да се отвори, без да забележиш, и в мига, когато времето узрее, вдъхновението слиза и приема конкретна форма като изобретенията, откритията и идеите, които стават основа за това светът да стане по-добър.

Така че, както съм казвал много пъти, всичко се свежда до това: „Работата върху правилната нагласа за развиване на окото на сърцето е първият приоритет, преди всичко друго.“

Капан, в който е лесно да се попадне при развиването на окото на сърцето

Като предварително знание за това, първото нещо, което трябва да знаеш, е, че окото на сърцето е „вътрешен сетивен орган“, който е бил оставен да спи зад физическото око (физическия мозък).

Всички дължини на вълните във вибрационните сфери, които физическото око не може да възприеме, се разгръщат в света зад повърхностното съзнание.

Но преди да стигнеш до резонансите, възприети от истинското око на сърцето, и до световете, отразени в него, има нещо, за което трябва да внимаваш.

То е, че когато почувстваш „видях нещо“, преди основата на сърцето ти да е пораснала напълно, в много случаи може да виждаш страни на астралния свят.

Особеност на образите, които такива хора виждат, е, че онова, което се отразява в ума им, като цяло е свят на тайнственото, резонанс на сънища и илюзии.

Може да го наречеш и състояние, в което вярваш, че нещо без същност има същност.

Това означава, че понастоящем много малък брой хора, чиито духовност и божественост са развити, могат да уловят резонансите на духовния свят и божествения свят, които се намират дори по-дълбоко от астралния свят, но онези, които не са такива, бъркат халюцинациите, които са просто резонанси на сферата на подсъзнанието, с „истината, истинския принцип“.

Такива хора са убедени, че астралният свят, който виждат в ума си, е целият невидим свят, и понякога стигат дотам, без никакво лошо намерение, да го представят на хората от „този свят“.

Затова онова, за което трябва да внимаваш най-много при развиването на окото на сърцето, е следното: „Първо се съмнявай в онова, което виждаш (отразените образи).“

Непременно запомни това.

Защото по-късно непременно ще дойде време, когато ще си помислиш: „Толкова се радвам, че не се отклоних.“

(Следва продължение)