Ключът към щастието: дошло е времето да утвърдиш собствения си център

Хората, които не са свързани с центъра на собствения си живот, винаги отправят някакво искане към другите, знаеш ли.
Те винаги очакват нещо от другите и никога не престават да искат нещо от тях.
„Признай ме“, „Цени ме“, „Забележи ме“, „Обичай ме“…

Тъй като самият център на сърцето им е оставен широко отворен и празен, те продължават да посягат навън, все по-далеч и по-далеч, като се опитват да накарат някого да запълни тази дупка.

„Защо не ме разбираш?“
„Защо не се обърнеш да ме погледнеш?“
„Защо не слушаш какво казвам?“, викат те.

Но на този свят почти няма хора, които да се движат точно така, както някой иска, затова хората, които не живеят свързани с дълбините на собствения си живот, се гърчат от безсилие точно там.
В края на краищата другият човек има собствен живот, собствени обстоятелства и собствен път, по който да върви.
Всеки живее като главния герой на собствения си живот, затова никъде няма актьори, които да се движат точно така, както очакват другите.

Колко много хора на Земята са увлечени в този водовъртеж от оплаквания и недоволство и се въртят в лудешки кръг!
Този водовъртеж се върти в домовете, на работните места и дори между народите.
Те търсят и биват предадени, а щом бъдат предадени, отново отиват да търсят другаде.
Сред това повторение такива хора стават все по-изтощени и губят от поглед дори онова, което наистина са искали.

И ти беше такъв, нали?
Сърцето ти се разклащаше от една-единствена дума на някого и едно-единствено отношение на някого можеше да те остави потиснат или да те накара да летиш от щастие цял ден.
Ти винаги оставяше ключа към това дали можеш да бъдеш щастлив в ръцете на някой друг.
Но това никога не беше, защото си бил лош.
Просто още не знаеше, че отговорът е вътре в теб.
Точно защото си вкусил докрай страданието от това нещата да не стават, както искаш, сега започваш да търсиш истинския отговор.
Това само по себе си е доказателство, че животът ти започва да се пробужда.

Истинският мир не идва отвън.
Дълбоко в живота ти от самото начало блика извор, който никога не пресъхва.
Тихо затвори очи и насочи вниманието си към дълбините на гърдите си.
Там би трябвало спокойно да грее твоята собствена светлина, която никой не може да ти отнеме.
Този извор не блика, защото някой те е признал или защото си постигнал нещо.
Ти живееш тук като самия себе си.
Само заради това той продължава да блика безкрай.

Когато хората се свържат с тази светлина, те най-сетне престават да изискват неща от другите.
Защото осъзнават, че дори без да търсят, те вече са изпълнени.

А хората, които са изпълнени, после естествено се променят в хора, които дават.
Дори другият човек да не те разбира, дори да не се обърне да те погледне, светилникът в сърцето ти няма да угасне.
Затова, вместо да обвиняваш другия човек, ставаш способен да уважаваш живота му точно такъв, какъвто е.

Когато такива хора стават все повече, един по един, водовъртежът от оплаквания и недоволство утихва и цялата Земя се движи към нежна хармония.

Сега е дошло времето да утвърдиш собствения си център.
Не като следиш как те гледат другите, а като се вслушваш внимателно в гласа на собствения си живот, нека вървим напред стъпка по стъпка.
Защото всяка една от тези стъпки непременно ще промени теб, а също и света.