Преминаването на интелекта в по-високо измерение (1)
Публикувано на Обновено на
★Интелектът: безкрайната способност, която имат човешките същества
Днес нека поговорим за „интелекта“, който е съществен, когато говорим за „божествеността“.
Думата „интелект“ обикновено се използва за това да си умен или за дарбата, с която можеш да използваш мозъка ефективно, нали?
Действието на този интелект по своята същност е част от действието на божествеността, част от даровете, които са незаменими за еволюцията на съзнанието на човека.
Преди всичко, когато се раждат във физически тела, повечето хора влизат в тялото в състояние на нула, с нулирани всички способности, включително интелекта, и тогава животът започва, нали? (На японски „нула“ може да се чете „рей“, което означава и „дух“.)
След това през първите една-две години, в известен смисъл без да заимстват ничия сила, те изравят интелекта, своята дадена от небето дарба, от пластовете на душата, научават думи и ги използват докрай, за да създадат живот в света на явленията.
В много случаи родителите им помагат да изявят тази сила през това време, но в гледката на едно бебе, което учи думи, зървате безкрайната способност, която имат човешките същества, и много родители не могат да не се удивят на скоростта на този бърз растеж.
Това важи за всеки и погледнато от тази страна, може да се каже, че интелектът е вродено качество, което живее еднакво в цялото човечество.
Но в действителност начинът, по който се проявява, се различава от човек на човек, така че трудно може да се нарече еднакъв.
А за онези, които са тръгнали по-късно, на него му е отредено да се развива чрез собствените им по-късни усилия.
★Интелект, изграден от силата на възприятието и силата на изразяването
Това означава, че интелектът е вродено качество и в същото време качество, което може да се развие по-късно.
Ако практикувате мисли, думи и дела, които задействат интелекта, то, освен в случаи като раждане с тежко увреждане на сърцето или тялото, всеки може да шлифова своя интелект, докато заблести, и да го използва в живота.
Начинът, по който действа това, донякъде прилича на начина, по който действа съдбата.
Всеки се ражда с вродено определена съдба, но в зависимост от това как използва интелекта, който има след раждането си, може да превърне дори една злощастна среда на съдбата във връх на щастието, нали?
И ето важната част: хората, които могат по този начин да слеят вродения си интелект с придобития си интелект и да го използват в живота, имат една обща черта.
Тя е, че те умело използват и двете способности: възприятието и изразяването.
Някои хора не могат добре нито да възприемат, нито да изразяват, а някои могат да възприемат добре, но не могат да го изразят добре.
Но хората, които по начало не могат да възприемат добре, не могат и да изразяват добре.
Затова винаги говорим за значението на силата на възприятието, но когато става дума за интелекта, силата на възприятието и силата на изразяването са двете страни на една монета и ако ги разделите, те няма да действат като интелект. (Следва продължение)
