Ако в корена е благодарността, любовта ти ще обгърне Земята

Всъщност няма добри хора и няма лоши хора. Няма хора, които харесваш, и няма хора, които не харесваш. И все пак понякога все още мислиш така, нали?

Това е просто нещо, което мислиш в света, в който стои съзнанието, което вярва, че „това тяло съм аз“.

Но както винаги съм ти казвал, това изобщо не е истинският човек. Истинският човек е Вселената.

Да приемеш самата Вселена за себе си, да даваш живот със светлината на любовта на звездите, на човечеството, което живее на тези звезди, на природата и на всички живи същества, да ги поддържаш живи и да им помагаш да продължават и да растат: това е действието на живота на истинския човек.

За да се приближиш до този истински Аз, опитай да се попиташ: „Какво трябва да направя точно сега, в този миг?“ Прави онова, което можеш да направиш сега.

Добре е да вървиш напред към целта, но само защото искаш да стигнеш до целта, не означава, че можеш да стигнеш до нея веднага, нали?

Например, независимо дали тичаш, или вървиш разстояние от 100 метра, ти се движиш напред стъпка по стъпка, като слагаш краката си напред: десен крак, ляв крак, десен крак, ляв крак. Точно благодарение на всяка от тези стъпки можеш да стигнеш до целта, нали?

Тогава, вместо да се взираш само в целта, добре е да живееш, като влагаш силата си в онова, което можеш да направиш точно сега, в този миг: да сложиш десния крак напред, да сложиш левия крак напред, да сложиш десния крак напред, да сложиш левия крак напред.

Ако живееш с цялото си сърце в сега, не би трябвало да имаш време да мислиш оплаквания и недоволство за другите хора или за обществото. Разбираш, нали?

Живей в сега. Живей този миг, като правиш всичко по силите си с цялата си мощ. Но знаеш ли, това не означава да се насилваш да вървиш напред. Знаеш какво става, ако се пренапрягаш, дори без да ти казват, нали?

Има хора, които си мислят: „Тогава какво да правя?“ Просто трябва да станеш човек, който може да се радва на това, че върви напред, че може да прави стъпка след стъпка. Затова винаги, винаги ти казвам, че благодарността е важна.

Ако в корена не е благодарността, нито внимателността, нито доброто сърце, нито състраданието ще излязат изобщо. Дори някой да казва: „Аз живея с внимание към другите“, това внимание е само показно внимание.

Вниманието на човек, в чийто корен няма благодарност, е като пресметливост, която седи там с покритие, наречено внимание.

Искам да живееш с очи, които прозират тази истина на сърцето. Това в крайна сметка ще доведе до издигане на еволюцията на съзнанието на всички хора на Земята.

Когато не можеш да се погрижиш дори за собствените си работи, желанието да направиш другите хора по-добри е само намеса. Погледни внимателно назад към себе си и докато шлифоваш и издигаш себе си, бъди мил и към другите.

Да бъдеш мил към другите, да даваш любов на другите и да шлифоваш и издигаш себе си са като двете колела на една кола – дясната гума и лявата гума. Ако някое от тях липсва, нещата стават нестабилни.

Преди да говориш за любов и мир, моля, отгледай сърце на благодарност. Стига то да е в корена, любовта, която изпращаш, ще обгърне Земята. Думата „мир“, която изпращаш, ще стане велика сила, която носи мир на Земята.