Да съединим „мизукара“ и „онозукара“ (Част 1)
Публикувано на Обновено на
★За „мизукара“ и „онозукара“
Онзи ден говорихме за най-висшия начин на живот: „да пуснеш мизукара и да живееш като онозукара“.
Изглежда, някои хора не са го разбрали съвсем, затова днес нека поговорим за това отново от друг ъгъл.
Защото е много важно нещо.
Ако изразим „да пуснеш мизукара и да живееш като онозукара“ с други думи, може да се каже „да живееш, като съединиш мизукара и онозукара“.
Защо можем да кажем това…? Щяхме да обясним както обикновено, но преди това, изглежда, някои хора изобщо не разбират разликата между „мизукара“ и „онозукара“, затова днес нека я разложим и обясним.
„Мизукара“, което означава „сам, със собствени сили“, се отнася до мисловното съзнание, вкопчено във физическото тяло – съзнанието на егото, в което божествеността и кармата са смесени и замъглени.
А „онозукара“, което означава „от само себе си, естествено“, се отнася до изначалното съзнание на живота; с други думи, до съзнанието, пряко свързано с Великия живот, който носи в себе си безкрайната творческа енергия, създала Вселената – съзнанието на светлината на живота.
Други думи, които кратко изразяват това отношение, са „ариномама“ и „аругамама“, и двете означават „такова, каквото е“.
„Ариномама“ се отнася до фактите точно такива, каквито се явяват във физическия свят.
„Аругамама“ пък се отнася до всички светове на всеки слой от измеренията, които сърцето на Вселената е създало, и преди всичко до неизменната истина на живота, която съществува вечно в божественото измерение.

★Когато небесният миг е съвсем близо
Ако съберем двете, мизукара е възприятие, основано на мисли, които са се установили в света на ариномама, а онозукара се отнася до творческата дейност на бога на живота, който е направил света на аругамама свой дом и препуска в действие из цялата Вселена.
Няма лесно да намериш истинския отговор на това, дори да търсиш в интернет, и разбира се, няма да го намериш и като отвориш речник.
Това е така, защото интернет и речниците предават главно значенията на думите, видени от физическия свят.
Истинската истина във всяка епоха се намира дълбоко в собствения ти живот.
Тя е в такова измерение на съзнанието, което не можеш да разбереш, ако не изтъниш индивидуалния аз и не го върнеш към по-големия Аз.
Затова казваме неща като „Съедини мизукара и онозукара“ или „Прозри аругамама, която лежи под ариномама“.
Истината за човешките същества е, че те са преки издънки (клонки на сърцето, клонки на Бога) на великата мъдрост, която е създала Вселената.
Всички многобройни други живи същества и материите на природния свят са нейни творения.
С други думи, може да се каже, че човешките същества са клонки на сърцето на Твореца и лъчи на творческата енергия на Вселената.
Хората на Земята са продължавали да повтарят физически прераждания хиляди и десетки хиляди години, като напълно са забравили този факт.
През това време е имало периоди, когато са отнемали домовете на други живи същества и са замърсявали водата, въздуха и земята.
Но и това повторение скоро ще стигне до своя край.
Защото небесният миг, в който земният свят ще направи голям скок в еволюцията, наближава.
Защо казваме това? Защото още от мига, в който се е родила планетата Земя, е било решено, че земният свят ще направи драматичен скок в еволюцията точно в тази епоха. (Следва продължение)





