Какво искам да знаеш, ако мислиш, че съзнанието ти не еволюира

На този свят има хора, макар и не много, които живеят с мисълта: „Искам да живея, като шлифовам и издигам собствения си характер.“
От друга страна, има хора, които гонят само мимолетни удоволствия или мислят само как да живеят лесно.

Ако гледаш само физическата повърхност и на двата вида хора, освен съвсем малко от тях, повечето изглеждат така, сякаш вървят по живот, който се върти в кръг.
Те стават сутрин, работят, ядат и спят.

Докато днешният ден се повтаря почти като вчерашния, те се сблъскват с едни и същи тревоги отново и отново.
Отвън изглежда, че между двата вида няма голяма разлика, нали?

Но хората, които живеят със сърце, насочено към еволюцията на съзнанието, дори когато изглежда, че се въртят в кръг на едно и също място, всъщност вървят по живот, който се изкачва нагоре по спирала.

Ако погледнеш една вита стълба право отгоре, тя изглежда само като че ли описва един и същ кръг, но ако я погледнеш отстрани, макар да има части, които слизат надолу, накрая с всяка обиколка тя непременно се изкачва, ниво по ниво, все по-високо и по-високо, нали?
И когато хората изкачват така спиралата на еволюцията на съзнанието, дори когато срещнат събития, подобни на тези от миналото, стават способни да ги приемат по различен начин от преди – „със сърце, в което има място“.

Ти, който живееш с целта на еволюцията на съзнанието, не бива да си лепиш етикет, който те принизява, като казваш: „Не, това не е вярно“ или „Аз просто се въртя в кръг“.
Защото етикетите, които си лепиш, действат като тежести на глезените ти и връзват стъпките ти много по-силно, отколкото мислиш.

Дори да не можеш да забележиш, че се изкачваш, това не означава, че не се изкачваш.
Сълзите, които си проливал до днес, и дните, когато си се лутал и лутал в объркване, всички те са били движещата сила, която те е изтласквала нагоре към източника на живота.

Онова, което повърхностното съзнание трябва да прави, е да се свързва с дълбините на собствения си живот и да прекарва всеки ден, като изважда наяве безкрайните възможности, които животът носи.
Нищо не е по-важно от това.
Няма какво друго да се прави.
Всичко останало е само странично представление.

При това няма нужда да правиш нищо особено.
Да казваш мили думи на човека пред теб, да не лъжеш собственото си сърце, да завършваш деня с мисли на благодарност: такива малки неща, натрупани едно след друго, правят връзката ти с дълбините на живота по-дебела и по-здрава.

Някои хора може да си мислят: „Нищо не е по-важно от това да печелиш пари.“
Но това е нещо, което мисли ум, ограничил се до този свят, в състояние, в което е предал властта над живота на паметта; това не е онова, което мисли „човекът от светлина“, който е самият живот.

Не казвам, че нямаш нужда от пари.
Парите са инструмент, от който имаш нужда, за да живееш в този свят.
Но онова, което казвам, е: „Ако сбъркаш инструмента с целта, ще помрачиш сиянието на живота.“

Важното е за какво печелиш пари и за какво ги използваш.
Тази част е важен момент, но малко хора наистина я разбират.
Това е така, защото все още има малко хора, които могат да намерят в себе си дълбочината на живота, дълбочината на измеренията.

Но скоро ще дойде денят, когато всички ще разберат от дъното на сърцата си онова, което казваме.
Защото скоро ще дойде времето, когато самата цивилизация ще се промени из основи.
Тогава ще осъзнаеш: „А, значи за това е бил онзи разговор тогава.“

Дотогава можеш просто да продължаваш да изкачваш собствената си спирала, стъпка по стъпка.
Ние винаги сме до теб и бдим над теб.
Защото ще дойде време, когато ще осъзнаеш, че пътят не е бил път, по който някой те е накарал да вървиш, а пътеката, която си извървял по собствена воля, за да можеш да бъдеш себе си.