За алтруистичното сърце такова, каквото трябва да бъде (Втора част)
Публикувано на Обновено на
Предишна статия от поредицата
[blogcard url=“https://bg.ascension21.com/voice-of-brothers-316/“]
(Продължение от миналия път)
★Как живеят хората, които обичат и ценят себе си
Понеже разбират погрешно тази точка и я прилагат неправилно, у много хора отбранителните мисли стават все по-силни и те не могат да избягат от самосъжалението или от желанието да обвиняват другите.
Когато наистина обичаш и цениш себе си, ти нито се убеждаваш, че „жертвам себе си заради другите“, нито прехвърляш всичко върху други хора или обстоятелствата и не изоставяш усилията, които би трябвало да полагаш.
Защото хората, които наистина обичат и ценят себе си, се доверяват на собствения си живот от дъното на сърцето си. Затова, дори от внимание към другите да се въздържат от онова, което искат да направят в момента, заради това в сърцата им не се надигат оплаквания или недоволство.
Защо е така? Защото у хората, които наистина обичат себе си и са обичани от самите себе си без никаква лъжа, вибрационната сфера на сърцето се разширява съразмерно на величината на тази любов и те са завършили етапа на начините на мислене, които разделят себе си от другите.
Ето какво означава това: хората, които истински, наистина обичат себе си и са обичани от самите себе си, имат сърца, които са повече от напълно удовлетворени. Затова широтата на вибрационната сфера на сърцето им се разширява, докато обгърне семейството им, приятелите и познатите им, всички, с които са свързани, своите съграждани и дори цялото човечество. Те разбират, че думите и делата на другите хора са събития, които се случват във Вселената в собственото им сърце, затова вече няма нужда, както преди, нарочно да се отделят от другите и да ги виждат като противници. И това хармонично вътрешно състояние се отразява и се вижда и във външния свят.
★Как да се разтопиш и да се разлееш във великия океан дълбоко в сърцето си
Разбираш, нали, че животът, който се проявява като другите хора, и собственият ти живот, проследени до своя произход, са „един живот“ във великия океан на живота, наречен сърцето на Вселената (божественото, сърцевината, истинското).
В човешкото сърце, колкото повече съзнанието се разширява и се приближава до източника на живота, толкова повече избледняват мислите, наклонени към личния интерес – като егото и кармичните мисли.
Когато сърцето ти е залепнало за егото, тогава, когато се опиташ да се отправиш натам, срещаш огромна съпротива (нападение и защита) от навичните мисли на самосъхранението.
Само като я преодолееш, можеш да изгребеш с лодката навън във великия океан на живота. Но в света досега много хора биваха отблъснати обратно там от съпротивата на егото и отнесени от кармичните мисли.
Разбирайки всичко това, онова, което ние ти казваме, не е начин да се бориш с егото и кармата и да ги победиш, а начин да прегърнеш егото и кармата и да се разтопиш и да се разлееш заедно с тях във великия океан на живота дълбоко в сърцето си. (Следва продължение)
