Оризовите топки на сърцето – 1
Публикувано на Обновено на
Същинският начин на битие на човечеството
Усещаме толкова остро, че почти боли, колко силно се стремиш към „независимостта на душата“ в тази епоха – „онова чувство“ в теб и „дълбочината на решимостта“ ти.
Защото аз съм ти, а ти си аз.
Когато казвам това, може да си помислиш: „Не, не, ние сме различни хора“, но в „света на светлината на живота“ няма такова нещо като „индивид“ по начина, по който хората си го представят. Има само съзнателна енергия като светлина, която изпълва всичко.
Може да се каже също: „Има само образа на вибрационната сфера на всеки човек, която пресича измеренията и се припокрива.“
Там няма време и няма разстояние. Има само „Светлината на живота“, която прониква Вселената.
Космическото човечество са същества, които в това положение носят първоначалната съзнателна енергия, която е сътворила Вселената и все още я поддържа в движение.
Там няма „аз“ или „ти“, няма „онзи човек“ или „този човек“.
Има само едно „ние“, в което всичко е интегрирано и хармонизирано.
И все пак всеки човек царува твърдо като „творец на собствения си живот“.
Точно затова е вярна истината, че „всеки човек носи отговорност за всичко в собствения си живот“ и че „по природа няма такова нещо като чужда вина“.
Никой не живее с мисълта: „Искам да бъда нещастен“, нали?
И все пак на Земята не са малко хората, които в резултат живеят в мисли за „нещастие“ и през цялото време въздишат.
Защо се стигна дотам?
Като погледне спокойно това и го види отгоре, всеки човек може да намери начин на живот, който допринася за завършването на света на Земята.
За да гледаш всичко отгоре с поглед от птичи полет
Както съм казвал и преди, за да направиш свое полето на осъзнаване от птичи поглед, трябва да поставиш съзнанието си (духа си) във вибрационна сфера поне едно измерение по-високо от физическото тяло.
Например, ако държиш съзнанието си завинаги прилепнало към триизмерната земя, трудно ще видиш отгоре цялостната картина на океаните и континентите на триизмерната планета Земя, но ако пренесеш Земята върху двуизмерна карта на света, можеш да схванеш цялата ѝ картина с един поглед.
Защо мога да кажа това? Защото съзнанието ти, в три измерения, гледа отгоре Земята, разпъната в две измерения.
Във връзка с това ти казах, че за да виждаш света с поглед от птичи полет (поле на осъзнаване, което гледа отгоре цялото), сгъстяваш цялото настояще, минало и бъдеще в „този самия миг“ (истинското сега), нали?
Тази процедура е самата тайна на това как да „поставиш съзнанието си (духа си) във вибрационна сфера поне едно измерение по-високо от физическото тяло“.
За да добавя още малко: себе си и другите, жените и мъжете, възрастните и децата, враговете и съюзниците, жертвите и онези, които са причинили вреда, живите същества и природата, миналите събития и предвижданията за онова, което може да се случи в бъдеще – всяко нещо, което можеш да разпознаеш, стискаш в истинското сега, стискаш, стискаш, стискаш, сякаш с любов оформяш оризова топка.
Сгъсти всичко, което можеш да видиш чрез своя дуалистичен начин на мислене, в „тук и сега“ с най-голяма искреност.
Тогава, неусетно, съзнанието ти ще се е издигнало в измерение и ще откриеш, че си се преобразил в някой, който може да гледа отгоре себе си, другите и света от едно измерение по-високо.
Ключовото е „неусетно“ (без да забележиш кога).
Така че, щом веднъж си оставил осъзнаването си да се разтопи в този самия миг, е добре да не се вкопчваш в него и да забравиш за него за известно време.
Тогава непременно ще дойде време, когато неусетно ще си се обновил в някой, който гледа всичко отгоре, затова бъди спокоен, довери се на мисията си и всеки ден прави всичко, което е по човешките сили.
Но повечето хора се свиват, преди дори да опитат, и се отказват от самото начало, като решават: „Невъзможно е, няма да стане, не мога.“
Ако в сърцето ти има достатъчно място, за да излъчваш такива мисли, истината е, че би било по-добре просто да продължаваш да правиш „оризови топки на сърцето“ с цялото си чувство.
Осъзнаването на „тук и сега“, на „истинското сега“, се появява, когато съединиш дясната и лявата ръка на сърцето си.
Затова е добре да събереш длани с цялото си сърце.
(Следва продължение)
