Съставните части на живота – беседа от ненаучна гледна точка (първа част)

★Съставните части на живота

От какво мислите, че е направен животът?

Ъхъ, ъхъ.

Ха-ха-ха…

Не са ви нужни толкова трудни думи.

Не е нужно толкова да мислите с главата си.

Хм?

Точно така – любов.

Животът е изпълнен с любов с безкрайна маса и не е преувеличено да се каже: „животът = любов“, „животът е направен от любов“.

Извън телата ви и вътре в тях любовта е налята догоре без никакво прекъсване.

Религиите я наричат Бог или Буда, но силата, която ражда всичко, оставя го да расте чрез обновяване и накрая го връща в самата любов, несъмнено е във вас и чрез вас управлява еволюцията и творението на Вселената.

Погледнато обратно, от вашата позиция, може да се каже, че начинът, по който хората изначално са предназначени да живеят, е да вървят напред с мисълта, че „еволюцията и творението на Вселената се крият в процеса, чрез който ние, родени от любовта, си спомняме действието на любовта и се връщаме (прибираме) в любовта“.

Само ако всички хора, живеещи на Земята, разберат този факт с открити, непредубедени сърца, светът в миг ще отрази лика на божествения свят във велика хармония.

★В свят, в който обърнатият наопаки начин на живот е станал здрав разум

Но причината нещата трудно да станат такива е, че всеки човек не се е борил, залагайки физическия си живот, с въпроса за истината: „Какво е животът?“

Защото те продължават да се носят по течението през триизмерния свят, увличани от движения на мисълта, които защитават аза – егото, – за което вярват, че е самите те.

Когато гледаме такива хора, виждаме, че всички те споделят една и съща мисъл.

„Естествено е да се носим по течението. Именно защото сме хора, естествено е да се тревожим, да страдаме и да бъдем подмятани от радост, гняв, скръб и удоволствие.“

Това наричаме „погрешен начин на живот“, „изопачено мислене“, „лепкави мисли, обърнати наопаки и заблудени“.

С една дума, това е като да гледаш Вселената, стоейки на главата си.

Именно затова ви казваме: „В положения, в които хората общуват на повърхността, не размахвайте нарочно истината – постъпвайте в крак със здравия разум на тези хора, а в истинската сърцевина на сърцето си използвайте съзнанието си по начин, който вижда божествеността в същността на всичко.“

В някои определени положения е добре да прокарвате собствените си идеи, без да отстъпвате пред нищо и никого. Но в много други положения начинът на живот на човек, проявил любов, е да „оттегли представите си за това, което смята за правилно, да даде предимство на хармонията на цялото и да се движи заедно с техните вълни (без да се противопоставя на кармата), а всъщност да ги прегърне и да се върне заедно с тях в небето“. (Следва продължение)