Да живееш със съзнание, което е оставило зад себе си прехвърлянето на вината (Трета част)
Публикувано на Обновено на
Предишни статии от поредицата
[blogcard url=“https://bg.ascension21.com/voice-of-brothers-319/“]
[blogcard url=“https://bg.ascension21.com/voice-of-brothers-320/“]
(Продължение от миналия път)
★Нека внесем хармония в отношенията ти със самия себе си
Сега, когато разговорът ни стигна дотук, всички точки, които изложихме, са свързани с линии и можеш да видиш триизмерната картина, която тези линии образуват заедно, нали?
Точно така.
В много случаи хората са пренебрегвали себе си, докато са се опитвали да уважават другите само на повърхността или да защитят себе си, и така са изгубили равновесието на сърцата си.
Може да се каже също, че ъгълът на съзнанието им е бил леко отклонен от изначалната му посока.
Това беше една от големите причини за неволите на сърцето.
Независимо дали го наричаме болест, причинена от съпруга или от съпругата, болест, причинена от родителите или от детето, в много случаи на заден план стои това, че хората са сложили капак на искрените си чувства и от убеждението, че „дори да говоря, те със сигурност ще реагират еди-как си“, са пропуснали процеса да се опитат да общуват.
И така им се е искало да обвинят някого около себе си, че нещата не вървят така, както желаят, и понякога отношенията им са се оплитали.
Макар че може би преди това се е оплело отношението им със самите себе си.
Светът на сърцето не може да се види с физическото око, затова е лесно да се пренебрегне, но да цениш собствената си воля и да я следваш докрай е по-важно, отколкото да убиваш собствените си желания от внимание към другите.
Ако честно изразиш намеренията си и другият човек изкаже противоположно мнение и възникне конфликт, ще трябва да намерите средна точка, където и двамата да се срещнете и да уредите нещата. Но ако казаното от теб е разумно и се отнасяш към него разумно, без да се носиш на облаците на емоциите, другият човек най-вероятно ще приеме казаното от теб съвсем естествено и ще сътрудничи с теб.
А ако това е отношение, в което сърцата са се отдалечили, тогава вместо да се насилваш да оставаш, смелостта чисто да прекъснеш такова отношение и дори да си готов да започнеш отначало на ново място е именно движещата сила, която запазва собствената ти сила и спасява страдащото ти сърце.
Ако другият човек се промени, когато ти промениш нагласата на сърцето си, няма нужда да се прибягва до такива крайни мерки. Но в някои случаи стресът изчезва, когато промениш отношенията си или средата, в която живееш.
★Когато ти се промениш, светът се променя (ако не се промениш, светът не се променя)
Но – и това е важно – начинът, по който хората около теб се отнасят към теб, е отражение на начина, по който ти се отнасяш към себе си. Затова, дори да промениш отношенията си или средата, в която живееш, ако не поставиш себе си на главния път на живота на основно ниво, пред теб отново ще се появят хора и среди на съдбата, които не харесваш.
В крайна сметка хората могат да променят света само като променят себе си.
Казано обратно, когато ти се промениш, светът, в който живееш, се променя и средата на съдбата ти се подрежда забележително добре.
Това означава, че ако можеш да върнеш съзнанието си към същността на живота и да живееш божествено съзнание, можеш да живееш реалност, в която всичко е в хармония.
Ако останеш уловен в мисълта: „Нещастен съм заради някой друг“, изгубваш от поглед силата в себе си.
Отношенията и средата, в която живееш и които те засягат, са изцяло съдба, която се разгръща от мислите, думите и делата, които си изпращал от минали животи до днес.
Но това не е, за да обвинява хората, които преминават през трудни времена.
Ако честно погледнеш отгоре към всичко това, веднага се вгледаш в него и на място поправиш начина си на мислене и разпознаване към гледна точка в божествената сфера, светът, отразен в петте ти сетива, ще се преобрази в един миг.
Когато вътрешното се промени, външното се променя.
Това означава също, че когато ти се промениш, разпознаването на хората около теб към теб се променя и твоето разпознаване на хората около теб се променя.
Като задълбочаваш дъха си, опитай се да погледнеш отгоре към себе си, отвътре и отвън.
Ето – не го ли виждаш?
Образа на самия себе си, който с нежна усмивка поглежда назад към дните, когато си искал да обвиняваш другите и си се криел в пещерата на мислите си, като към нещо отдавна отминало… (Край)
