Оризовите топки на сърцето – 2

(Продължение от миналия път)

Една много важна нагласа

Казах ти, че осъзнаването на „тук и сега“, на „истинското сега“, се появява, когато съединиш дясната и лявата ръка на сърцето си, нали?

Това не означава просто, че е важно да държиш сърцето си така, сякаш събираш длани в молитва.

Виждаш ли, това е една много обикновена, но много важна нагласа.

Да видим… опитай да си спомниш себе си като малко дете, толкова назад, колкото стига паметта ти.

Когато се опитваше да държиш нещо, твърде голямо за ръцете ти, не използваше ли и двете си ръце, за да го държиш?

И по това време, докато го държеше с две ръце, не виждаше ли възрастните около теб да държат нещата с една ръка и не се ли опитваше да им подражаваш?

Да можеш да държиш „нещата“, без да използваш двете си ръце, определено е удобно, но като са свикнали с това, много хора са оставили „един важен начин да държат сърцето си“ назад в ранното детство.

А именно, че „сърцето е нещо, което използваш така, както държиш нещата с две ръце“.

От друга гледна точка може да се каже, че това означава „да загребваш нещата с двете ръце на сърцето си и да ги гледаш“.

Може да звучи абстрактно, но да загребваш нещата с двете ръце на сърцето си и да ги гледаш означава да схващаш нещата внимателно и като цяло.

Може да си помислиш: „Ако схващаш нещата като цяло, няма ли да станеш небрежен?“, но това е доказателство, че си придобил навика да гледаш нещата само с половината от вниманието си.

Подвиг, възможен благодарение на зрението, което животът по природа притежава

Да използваш съзнанието си, за да схващаш нещата внимателно и като цяло, всъщност означава да поставиш страната на плюса и страната на минуса, с други думи ин и ян, светлина и сянка, лице и опако, външно и вътрешно, всичко върху дъската за рязане на съзнанието си, без да пропуснеш нищо, и да ги гледаш отгоре.

Причината толкова много от хората на Земята да са затворили полето на осъзнаване от птичи поглед и да са изпаднали в „тесногръд начин на гледане на нещата“, може да се каже, че е в това, че са се задоволили с „гледане с половината от вниманието“ и вече не използват „подвига, възможен благодарение на зрението, което животът по природа притежава“, а именно „виждането на цялото“.

Когато говорим с думи като „нека възродим полето на осъзнаване от птичи поглед“, то е и за да си спомниш тази първоначална зрителна способност на космическото човечество.

Когато загребването на нещата с двете ръце на сърцето ти и гледането им стане навик, егоцентричната нагласа на човека постепенно избледнява.

Тогава, спокойно и обективно, и с настроение, което има „проницателно око, възприемащо истината“, снабдено както с разум, така и с интелигентност, ставаш способен да гледаш отгоре всяко положение на нещата във вселената на сърцето си.

Ако всички станат такива, Земята за нула време ще стане мирна, но ще мине още малко време, докато хората, които все още са в „играта на люлка между победа и загуба“, се събудят.

Поради това може да се каже, че съдбата на земния свят зависи от това какво правиш ти, който си се събудил малко по-рано.

Но това не означава, че трябва да се напрягаш и да изпъчваш рамене.

С живота си във физическото си тяло, само като си там, вършиш велика, велика, много велика работа.

Това идва от тайнствената сила на дишането, силата на дъха на живота, но нека оставим тази история за друг път.

(Край)