Как да пуснем спомените и да открием бъдещето – 5 (последната публикация за годината)

(Продължение от миналия път)

Познай истинското сега и участвай в изграждането на устойчиво общество

Ето един въпрос.

Защо според теб си смятал миналото за сега?

Не знаеш ли? Не можеш веднага да го изразиш с думи?

Да, точно това е състоянието на объркване на паметта с настоящото съзнание.

Казах: „Паметта не е нищо повече от данни от миналото“, нали?

Хората, които са истински убедени в това, могат да виждат паметта и себе си като отделни.

За хората, които не са убедени – не се тревожи: докато продължаваш да повтаряш с чувство онази позната фраза, сякаш се удивляваш: „Азът, когото смятах за себе си, всъщност не е бил истинският аз“, по естествен път ще можеш да ги виждаш като отделни.

А ако кажа по-точно, че паметта не е нищо повече от данни от миналото: тя е „нищо повече от минали факти, изкривени през филтъра на егото“.

Тя не е истината на самия този миг.

Истината на самия този миг е това, което мислиш, което казваш и как постъпваш в отговор на различните явления и движенията на човечеството, нали?

Истинското сега се отнася само до движенията на собственото ти съзнание във всеки миг.

Само това е истинското сега.

Съзнанието, което истински приема това присърце, е съзнанието с едно измерение по-високо, за което винаги говоря.

Докато познаваш така истинското сега и го използваш, човечеството може в миг да осмисли миналите си погрешни действия и да създаде истински устойчив свят.

Разпространяването на „културата на мотаинай (да не се пилее), зародила се в Япония“, насърчаването на повторната употреба на стоки и материали, енергийните политики, които не използват въглерод: всичко това са важни усилия. Само когато към тях се добави и промяна в начина, по който са сърцата на хората, съдбата на Земята наистина ще бъде устойчива.

Помисли внимателно.

Освен да създаваме добри правила и да ги разпространяваме, ако мисловните навици на човечеството се променят, няма да се налага да повтаряме същия път.

Важното е всеки един човек от човечеството да държи в ръцете си основната мярка, която води до коренно решение.

Мисълта „Все някой ще го направи, така че аз не трябва да правя нищо“ е изключена, но би било прекрасно, ако всеки човек пробуди очите на сърцето си и започне да участва в изграждането на по-добра звезда.

Събуди се от съня, действай, постигни и се роди

Сега е време да обобщим.

Времето, което с мислите си смяташ за „сега“, е като „времето в съня“, който виждаш, докато спиш.

Много хора на Земята все още имат сърца, които дремят.

Това означава, че не гледат света с отворено око на сърцето.

Това, което е нужно сега, е да гледаш света не с физическото око, а с окото на сърцето, и да обновиш (преобразиш) всеки навик.

Когато се вгледаш дълбоко в поправянето на навиците, започваш да виждаш, че точно „моделите на реакция, които са несъзнателни рефлекси“, трябва да бъдат презаписани, нали?

Ключът към отварянето на това око на сърцето намират онези, които истински са приели това присърце.

Ако някой си мисли: „Не е ли добре да си остане както е?“, „Няма нужда нищо да се променя, нали?“, „Не, не, по-добре нищо да не се променя“, може да му отнеме малко повече време да се събуди от съня и той може да продължи да се учи някъде другаде.

Но дори това е вървене по пътя на еволюцията, така че не е като да е лошо, ако това се случи.

В крайна сметка какво да избере, как да реши и по кой път да тръгне, е оставено на решенията и действията на всеки човек.

А важното, когато гледаш себе си и другите, е следното: „Колкото и погрешен път да изглежда, че върви някой, всичко това е образът на този човек, който върви по пътя, необходим и неизбежен за него, затова няма абсолютно никаква нужда да го гледаш като проблем.“

Има само едно нещо, което трябва да правиш: да виждаш божествеността във всяко едно същество, да минеш през процеса на упражняване да го приемаш за даденост и в крайна сметка да живееш в свят, в който само божествеността е естествена.

Докато живееш така, това, което правиш с възвишена воля, със сигурност ще бъде постигнато и ти ще продължиш да раждаш и да извеждаш на бял свят един нов аз.

Това е историята на твоето бъдеще, която се разгръща отвъд пускането на спомените.

Една последна дума.

Не мисли за пускането на спомените като за нещо трудно.

Щом разбереш, че това са само данни, по естествен път можеш да го гледаш обективно, а и погледът отгоре, от птичи полет, ще дойде от само себе си.

Защото за теб това вече е само въпрос на време.

(Край)