Да направим съзнанието на възхода (преминаването в по-високо измерение) свое естествено осъзнаване – 9
Публикувано на Обновено на
(Продължение от миналия път)
Най-добрият момент да достигнеш поле на осъзнаване от птичи поглед
Докато обработването на сърцето ти напредва, „емоциите, прилепнали към физическото тяло, които реагират на фактите“, отслабват и на тяхно място постепенно се възражда „съзнанието, пряко свързано с Вселената, което гледа отгоре всички факти“.
Някои хора искат самопреобразяване за една нощ и казват: „Искам бързо да се върна към истинския си аз“, но животът е „като вървене по дълъг път“ и няма такова нещо като лесен пряк път.
Един живот е устроен така, че да изпълниш „целта, заради която си се родил“, докато преживяваш различни възрасти: ранното детство, детството, младостта, средната възраст, разцвета на живота и старостта.
По пътя всеки, независимо дали го осъзнава или не, върви по пътя към интеграцията и хармонията на душата.
На каквато и възраст да си сега, щом си се заинтересувал от полето на осъзнаване от птичи поглед, не е нито твърде рано, нито твърде късно да видиш обективно, с един поглед, фактите от всеки минал живот и от всяка възраст на този живот.
Самият миг, в който съзнанието ти застава лице в лице с истината, е най-добрият момент.
Много хора смятат, че ще постигнат нещо или че желанията им ще се сбъднат само чрез усилията и всеотдайността на този живот.
Но възрастта на човека се определя от „физическата възраст плюс възрастта на душата“, затова е съвсем естествено някои хора да разцъфтят млади, а други да разцъфтят на старини.
Освен това, както ти казах преди, човешката душа е образувана от седем сърца, слети в едно.
В този смисъл азът, за когото си бил убеден, че е ти, не е истинският ти аз, затова, моля те, отстъпи крачка назад и гледай само фактите.
Онова, което наистина искам да схванеш тук, е, че поради причините, които току-що изложих, няма смисъл да се сравняваш с другите и да съдиш кое е горе или долу, бързо или бавно.
До теб, за когото е дошъл най-добрият момент
Ако сега интуитивно усещаш, че е дошъл най-добрият момент за еволюцията на съзнанието и че вратата към сферата на полето на осъзнаване от птичи поглед е точно пред теб, тогава, преди да се втурнеш към дръжката на вратата, за да влезеш бързо вътре, има нещо, което наистина бих искал да ти препоръчам.
То е следното: вместо да се опитваш веднага да гледаш отгоре абсолютно всичко, сгъсти цялото минало и бъдеще в този самия миг – година по година, месец по месец, ден по ден, час по час, минута по минута, секунда по секунда, миг по миг – като ги стискаш, стискаш, стискаш здраво.
Това е много важен процес и без него не можеш да придобиеш поглед от птичи полет (поле на осъзнаване, което гледа отгоре цялото), който включва дълбочината на измеренията.
И обратно, ако следваш тази процедура правилно и отвориш „вратата към сферата на полето на осъзнаване от птичи поглед“, можеш да гледаш отгоре едновременно, сякаш гледаш нещо в дланта си, не само плоския живот на този живот, но и спомените от всичките си минали животи, включително няколко духовни рода, и съзнанието на божествата, което е действало по много начини на други звезди, преди да дойде на Земята.
Състоянието, в което съзнанието на възхода (преминаването в по-високо измерение) е станало естествено осъзнаване, означава съзнание, което може да схване всичко в един миг: външното и вътрешното в измеренията на сърцето и тялото, бъдещето и миналото във времето.
Това, че можеш да разбереш това, е защото си стара, много стара душа – „старейшина на живота“.
Старейшините на живота са вкусили до насита всяко преживяване: щастливи неща и тъжни неща, забавни неща и вбесяващи неща, да бъдат жертва и да бъдат онези, които причиняват вреда, живот на жена и живот на мъж, богатство и бедност, да бъдат пълни и да бъдат слаби, кратки животи и дълги животи, сладкото и горчивото – всяко преживяване.
Затова те могат спокойно да виждат само фактите по въпроса, без да гледат през цветни очила различните мисли, думи и дела на всякакви хора.
Дори да си мислиш: „Все още не го разбирам“, всичко е наред; няма никакъв проблем.
Дали е рано или късно, от гледна точка на Вселената разлика почти няма, а от гледна точка на вечния живот това не е причина за тревога.
Така че, моля те, наслаждавай се на процеса на достигане до себе си такъв, какъвто наистина си, докато прощаваш и обичаш себе си такъв, какъвто случайно си.
(Край)
