За да разберем многоизмерните светове, които се простират в дълбините на вибрацията (Част 1)

★Светът на всяка звезда се намира в небе и земя с различна вибрация

Всяка звезда има собствена неповторима вибрация, която изгражда нейното небе и земя, и цивилизациите на всички звезди не са непременно в същата вибрационна сфера като Земята.

Земната наука досега е изучавала главно неща, които могат да се видят с просто око или да се докоснат с ръка, а изследването на многоизмерните светове, които наистина съществуват в дълбините на вибрацията, тепърва предстои.

Когато казваме това, някои хора от гледната точка на живота на Земята може да си помислят: „Не можем дори напълно да обхванем триизмерната Вселена, така че изследването на многоизмерни светове е сън в съня.“

Но е обратното.

Докато изследваш към източника на вибрацията, можеш да видиш триизмерната Вселена отгоре като цяло и дори Вселената на десетки хиляди светлинни години разстояние може да бъде обхваната лесно – само като обърнеш очи отдясно наляво.

Не е като да изстреляш ракета и да пътуваш милиони години; то е като съседната стая, която е точно там, когато плъзнеш вратата.

Казано по друг начин, ако настроиш канала си на неповторимата честота, която има определена звезда, можеш да наблюдаваш цялата картина и подробностите на тази звезда отблизо на екрана на монитор – точно там, където си сега.

Основата за това как можеш да го направиш е да анализираш още по-фино атомите, които изграждат мисловните и материалните вибрации, от които е съставена Вселената, и да отвориш дълбините на вибрацията.

Хората с повече упражнение могат да отидат дори до далечните краища на Вселената в духовните си тела или божествените си тела, докато остават точно там, където са, но това е още далеч напред, затова първата задача е да се развие науката за света на явленията.

★За нуждата да се изследва изначалната вибрация на всичко

Сега, най-малките единици на атома, известни на днешната земна наука, се смятат за елементарни частици като кварките, нали?

С някакви десетина и повече нива по-дълбоко от тях се намират най-малката единица на материята и най-малката единица на ума.

Ако проследиш всяка от тях докрай, ще откриеш, че и материята, и умът започват от една-единствена изначална вибрация.

Ние наричаме това изначалната светлина на живота.

В една организация в едно кътче на Земята, която тихо изследва това, тя се нарича космическа частица.

Можеш да я наричаш както искаш, но засега е достатъчно да разбереш, че изначалната вибрация – най-малката единица на материята и най-малката единица на ума – наистина съществува и че абсолютно всичко в тази велика Вселена произлиза и се ражда от нея.

Във всяка материя и във всеки ум обитава тази вибрация на източника на Вселената и понеже тази вибрация продължава да съществува, като се обновява отново и отново, ти можеш да я възприемаш.

Тази изначална вибрация е самият източник на енергията на живота – онова, което наричаме „Светлината на живота“.

Човешките същества живеят процес, в който първо поставят съзнанието си в света с най-груба вибрация на всяка звезда и оттам се връщат към този „източник на живота“.

Това засяга принципа на сътворението на Вселената и нищо не съществува извън този принцип, и никой не живее извън него.

В този смисъл може да се каже, че всеки един от нас е пътешественик на живота. (Следва продължение)