Да живеем като онези, които са поддържани живи – 2
Публикувано на Обновено на
(Продължение от миналия път)
При цивилизацията, съсредоточена върху свещеното, която рано или късно ще слезе на земята, светът ще бъде изпълнен с хора, които мислят: „Ние, човешките същества, сме поддържани живи от силата на природата и на живота; в никакъв случай не живеем със собствени сили.“
Казват, че преди да настъпи тази епоха, има една повратна точка, през която всички хора на Земята ще преминат заедно.
Това е „проблемът 2025“, за който сега се говори навсякъде.
Всякакви хора изказват всякакви възгледи за това какво ще се случи по това време, но в действителност линията на времето, която ще се разгърне тогава, все още не е определена.
Защото ключът към това какво ще се случи не е у Бога, не е у Буда, не е у космическите братя, а в това как ние, хората на Земята, живеем в този самия миг.
В този свят има хора, които мислят, че съдбата е предопределена, а в същото време съществува и възгледът, че съдбата може да бъде променена.
Действителността е, че големият поток е определен, но процесът във всеки миг, в който се носим по този поток, може да бъде променен от човешкото съзнание.
Това, което трябва да правим, не е да се надяваме или да се тревожим за това какво ще се случи в бъдещето, а да прекарваме времето си, като проявяваме в съзнанието си начина на живот на бъдещето в този самия миг.
Ако гледате само реалния свят, разбирам чувството, че не можете да бъдете оптимисти, но, моля, обмислете го внимателно.
Събитията и явленията, които смятаме за „сега“, са изцяло реалност, изградена от мислите, които сме изпратили в миналото, и от думите и делата, които сме извършили въз основа на тези мисли.
Събитията и явленията стават минало в мига, в който се появят.
Този миг, наречен сега, никога не стои на едно място; той винаги е в непрестанно движение.
Онова, което го управлява, е съзнанието на човечеството на тази звезда.
Като го обмислим по този начин, започваме да виждаме как трябва да живеем в този самия миг.
То е да си спомним изначалната си мисия като човешки същества и да я осъществим в света на формата.
Във всеки един от нас, човешките същества, живее силата да хармонизира всичко.
Основното осъзнаване, за да я овладеем, е „да съзнаваме, че живеем като онези, които са поддържани живи“.
Именно защото почти цялото човечество на Земята забрави това, ние прекомерно разработвахме природата и замърсихме въздуха и водата.
(Следва продължение)
