Да направим погледа от птичи полет своя постоянна гледна точка – 1
Публикувано на Обновено на
Очите говорят колкото устата
От всички сетивни органи, които хората имат, нито един не е така пряко свързан с меките места дълбоко в сърцето, както очите.
Има дори поговорка: „Очите говорят колкото устата.“
Днес поговорката „очите говорят колкото устата“ е доказана и от по-научен ъгъл.
Ако ви е интересно, моля, вижте адреса по-долу.
Оказва се, че поговорката „Очите говорят колкото устата“ е научно вярна (статия на японски)
Онези от вас, които са разгледали горния уебсайт, ще са разбрали по-ясно, че очите са орган, който честно отразява това, което е в сърцето.
В началото казах: „Очите са орган, пряко свързан с меките места дълбоко в сърцето.“
Меките места дълбоко в сърцето означават дълбоката и широка вибрационна сфера, където пребивава самата духовност на човека.
В света на психологията се приема (или по-скоро се третира като определение), че човешкият съзнателен ум съставлява по-малко от 5% от цялата област на съзнанието.
Защо го наричам предположение, което се третира като определение? Защото в земната сфера досега още никога не е имало човек, който ясно да е възприел цялото си сърце и да може да го докаже научно.
Когато проследявате човешкото сърце все по-дълбоко и по-дълбоко, то става област на пространство от друго измерение, толкова широка и дълбока, че физическият мозък не може да я разбере.
И не само една: тя съществува там, обхващайки безброй пластове измерения.
На сегашния етап мисля, че е трудно това да се изрази с думите на този свят.
За преминаването на света от по-ниско измерение в света от по-високо измерение
Това вероятно ще стане известно на много хора на етапа, когато науката за по-високите измерения, която в крайна сметка ще се разгърне в земната сфера, се разпространи широко.
Това, което можем да направим на сегашния етап, е да използваме думите, известни във физическия свят – едно измерение, две измерения и три измерения – като аналогия.
Ако бяхме едноизмерни или двуизмерни същества, щеше да ни е невъзможно да разберем какво представляват три измерения.
Но ние, които сега живеем в триизмерното пространство, можем да познаем цялото на двете измерения и на едното измерение.
(Това е същата логика като това, че можете да обхванете цялата Земя с един поглед по-добре, като я разпънете върху плоска карта на света, отколкото като гледате глобус.)
По същия начин като в този пример, съзнание, стъпило на три измерения, не може да разбере пространството от по-високо измерение – от четири измерения нагоре, но оттам цялото на триизмерния свят е напълно видимо.
Защо пиша за това? Защото идващият нов свят на явленията на Земята ще премине в пространство-времето на четвъртото и петото измерение.
Дори на сегашния етап вече се разгръща пространство-време, в което третото и четвъртото измерение се припокриват.
Тогава защо толкова много хора не знаят този факт? Защото всички основни честоти на духовните и материалните вибрации около земната сфера, с известни разлики според областта и човека, се променят всички наведнъж в по-фини дължини на вълната, и затова много хора не могат да го възприемат.
Това е същото като когато всички пътуват заедно със скоростен влак от Токио до Осака: ако сте погълнати от разговор, без да гледате през прозореца, като гледате само лицата на спътниците си, не можете да схванете факта, че се движите с висока скорост от няколкостотин километра в час.
Ако го кажем с термините на този пример, хората, които живеят, като обръщат чувствата си към външния свят обратно към себе си и уравновесяват вътрешните си ин и ян, могат, точно както ако гледат през прозореца на влака и осъзнават, че пътуват с висока скорост, да осъзнават с поглед от птичи полет факта, че самите те силно се развиват.
От друга страна, онези, които са обвързани със здравия разум от миналото и не могат да пуснат утвърдената представа, че „аз съм това физическо тяло“, живеят по същия начин като някой, който спи със спуснати щори, или е погълнат от бъбрене с приятели, без изобщо да погледне през прозореца, в скоростен влак, движещ се с висока скорост, и затова им е трудно да погледнат отгоре собственото си положение като цяло.
(Следва продължение)
