IN на Божествената искра и бъдещето на човечеството – 2

(Продължение от миналия път)

Какво можем да оставим на децата, които ще живеят в бъдещето?

Нужно е да спрем тук още веднъж и да задълбочим размишлението си за това какво бъдеще искаме за Земята.

Ако сме погълнати само от това как да изкараме деня и търсим единствено собственото си удовлетворение и щастието на семейството си, свещената „същност на живота“ в нас остава заспала и силата да се открие бъдещето на тази звезда трудно излиза наяве.

Не само по-старото поколение, но и работещото поколение, което се труди в обществото и живее с някаква връзка със света, голяма или малка, независимо дали има свои деца, един ден ще трябва да предаде щафетата на децата, които ще продължат бъдещето на Земята.

Когато оставим физическия си живот и се върнем в другия свят, нима не би пожелал всеки да предаде на децата една звезда, на която се живее възможно най-добре?

Именно това желание става голяма причина да започнем да действаме още сега.

В този смисъл е напълно разумно още сега да предприемем някакво действие за бъдещето на Земята.

Тогава какво действие е най-добре да предприемем?

Да се хвърлим в „дуалистични, противопоставящи дейности“, които разпалват в сърцата на хората чувства „за“ и „против“?

Да мислим и да действаме така, сякаш „стига да се спасим само аз и близките ми“?

Всяко от тези неща идва от собствените си чувства, но за да се внесе хармония в цялото, е нужен още по-широк поглед.

Нашите човешки сърца по природа носят духовност, която изпитва върховна радост, когато собственото ни съществуване е от полза за цялото.

Ако мислим в тази посока, работата за великата хармония може да се нарече самото действие, което трябва да предприемем.

Когато насочим съзнанието си натам, няма нищо странно в това да действаме така, че светът, в който човечеството, природата и всички живи същества могат да живеят щастливо и в хармония, да дойде възможно най-скоро.

IN на Божествената искра внася хармония във всичко

Пътят това да се осъществи из основи е „IN на Божествената искра“.

Чрез този IN човечеството на Земята може да постигне възраждането на свещеното без сурови аскетични упражнения.

Чрез този IN можем да вдъхнем дъха на изцелението и възраждането в природния свят, който хората са наранили и замърсили.

Чрез този IN можем да дадем храна, която прави възможно съжителството и съвместния живот отвъд йерархията, в която силният изяжда слабия, на гените на всички живи същества, които хората са използвали, прогонили и тласкат към изчезване.

Това, че мечките слизат в селищата на хората и понякога нападат хора, е явление, което произтича от това, че човечеството е разработвало природата единствено за свое удобство и е навлязло в тяхната територия, така че те идват да търсят храна в човешките жилища, за да оцелеят.

По природа те са плашливи животни и ако имат място, където да живеят, не убиват освен за да утолят нуждата си от храна.

Те нападат хората, защото се страхуват от тях, и ние навлязохме във време, в което трябва из основи да преосмислим начина на разработване на природата, който ги е довел дотам.

Като преосмислят досегашния си начин на живот, хората могат да се приближат до бъдеще, в което и хората, и животните могат да живеят в мир.

Ние, човечеството на Земята, сега живеем в повратна точка, в която нямаме друг избор, освен да променим начина си на живот.

„Хора на Земята, надигнете се сега! Ако не сега, кога изобщо ще се надигнете?“

Точно сега, дълбоко в сърцата на всички човешки същества, отеква безмълвно послание от великия източник на живота, което призовава към такова пробуждане.

(Край)