За да подкрепим пречистването на духовните и материалните вибрации – 3

Как да различите хармонията от дисхармонията вътре в себе си

Казах, че като гледате състоянието на сърцето си, „когато имате някакво впечатление от състоянието на света, който усещате с петте сетива, или от думите и делата на другите хора“, става възможно да различите хармонията от дисхармонията в себе си. Нека обясня какво означава това.

Много е просто: само наблюдавате състоянието на мислите си за думите и делата на другите или за движенията на света, които са докоснали петте ви сетива, и гледате дали тези мисли се закачат за сърцето ви, или не.

Само това ви позволява да различите дали сте в хармония, или в дисхармония вътре в себе си.

Ако можете просто да го оставите да отмине – „А, така ли“ – или да го пропуснете, без да му обръщате много внимание, това е състояние, в което не сте закачени. В такъв случай може да се смята, че във вас няма семе на дисхармония, свързано с думите и делата на този човек или с това събитие, така че няма особена нужда да му обръщате внимание.

От друга страна, ако се появи някакво движение на сърцето, когато срещнете думите и делата на този човек или това събитие, като съпротива или порив, гняв или тъга, радост или съчувствие, това означава, че в мислите ви е имало закачане.

В такъв случай причината за закачането е във вас, затова трябва да обърнете чувствата, които сте имали към думите и делата на този човек или към това събитие, обратно към себе си и да ги погледнете отново чрез вглеждане навътре.

Що се отнася до това как да ги обърнете и погледнете, докато още не сте свикнали, мисля, че „вглеждането навътре“ е най-лесният начин да откриете „причината, която всъщност е била в самите вас“, затова нека опиша този метод.

Стъпките на вглеждането навътре

1. Седнали в сейдза (на колене) или на стол, изправете гръбнака, отпуснете раменете, приберете леко брадичката, затворете очи и поставете ръцете си на коленете в Ньорай IN (Ньорай IN е IN, който ви свързва пряко с източника на собствения ви живот. Дръжте този IN по време на вглеждането навътре. За да го направите, оформете кръгче с палеца и показалеца на всяка ръка, свържете двете кръгчета като верига и ги отпуснете леко на коленете с длани, обърнати към небето. Няма значение коя длан е отгоре, а и всеки палец може да е отгоре, когато правите кръгчетата.)
2. Бавно издишайте целия „застоял въздух“, който дълго е стоял на дъното на белите ви дробове (свийте устни, сякаш свирите с уста, и издишвайте слабо и бавно през малкия отвор в средата на устните, като се стремите да отнеме от 30 секунди до минута. Ако не можете да издишвате толкова дълго, правете го в удобни за вас граници.)
3. Когато си помислите: „Не мога да издишам повече“, направете още едно усилие: като приберете долната част на корема, сякаш повдигате вътрешните органи, и стегнете седалището, издишайте напълно останалия въздух (ако е възможно, повторете това два-три пъти).
4. Когато белите ви дробове са празни, тялото ви по естествен път ще започне да поема кислород, дори без да се опитвате да вдишате, затова щом започнете да вдишвате естествено, съзнателно си наумете да поемете докрай само последната част и изпълнете белите си дробове със свеж кислород.
5. След като вдишате докрай, задръжте дъха си за около 7 секунди, като броите „1, 2, 3, 4, 5, 6, 7“.
6. След 7 секунди издишайте напълно за двойно повече секунди.
7. След това повтаряйте [вдишване за 14 секунди – задържане за 7 секунди – издишване за 14 секунди] до края (при вдишване се нагласете така, че да вдишате колкото е възможно по-пълно в рамките на тези секунди, а при издишване – така, че да издишате напълно в рамките на тези секунди. *Нагласете броя на секундите в удобни за вас граници.)
8. Пример: Помислете нещо като: „Еди-кой си ми каза: „Ти си идиот“, и аз рефлекторно реагирах: „Ти си идиотът“, а после в сърцето ми се надигнаха чувства на гняв и тъга. Но това, че така се закачих, означава, че причината е била в мен. Добре, нека събера смелост да погледна в мрака дълбоко в сърцето си.“ (В този момент, като си представяте себе си като светлината на фар, която осветява тъмно море, вгледайте се в една точка в центъра, право напред зад затворените клепачи, и тихо възприемете какво има в сърцето ви.)
9. Когато използвате съзнанието си, като го съсредоточавате така, дори да не можете да виждате или чувате нищо духовно, в областта на интуитивните проблясъци ще започнете да усещате, че е съществувал както аз, който действа като онзи, който причинява вреда и се присмива на друг аз, така и аз, който действа като жертвата и се цупи, след като самият вие сте му се присмели.
10. В този миг ще има движение на мислите, което си идва на мястото, като „А, значи така е било“ или „Значи това е била причината“, затова изживейте напълно чувствата, които и двамата са имали досега, сякаш изпращате тези неразрешени мисли, докато се връщат на небето.
11. Скоро, когато небето на сърцето ви се изясни, вълните на тези мисли, които минават през ума ви, ще изтънеят, сякаш избледняват, затова когато усетите „Вече е наред“, отворете очи и завършете вглеждането навътре.

* Общото време е различно всеки път, затова не мога да кажа със сигурност, но мисля, че е приблизително от 5 до 10 минути.
* Това, което мислите в стъпка 8, ще бъде различно всеки път.

(Следва продължение)