Да живеем като онези, които са поддържани живи – 3
Публикувано на Обновено на
(Продължение от миналия път)
Миналия път написах, че във всяко човешко същество живее силата да хармонизира всичко и че основното осъзнаване, за да я овладеем, е „да съзнаваме, че живеем като онези, които са поддържани живи“.
Само това обяснение обаче изразява само част от истинската реалност на човешките същества, затова нека го допълня тук.
Винаги казвам на хората около мен следното:
„Поне веднъж на ден се питайте: ‚Кой съм аз?‘“
Защо им казвам това? Защото колкото и лекции да получите от другите за същността на собствения си живот, докато възприемате преживяванията на другите като думи на други хора, не можете да схванете истинската реалност.
Това важи за абсолютно всеки.
Истината за самите вас може да се узнае само отвътре. (Може да се каже и: само чрез собственото ви преживяване.)
И тъй като би било нелюбезно да спра дотук, нека споделя и един начин да превърнете преживяванията на другите в свое собствено преживяване.
Той е да изговаряте думите, които е казал друг човек, или изреченията, които е написал, като свои собствени думи, или да ги преписвате много пъти.
А следващото е важно: моля, забравете за това за известно време.
Защо е добре да забравите? За да оставите период на ферментация в сърцето си.
Седмица, половин месец, месец, а може би половин година или година; периодът е различен според съдържанието, но ако ферментиралите думи (преживяването на друг човек) са нещо, нужно, за да оживи напълно живота ви, непременно ще дойде време, когато те ще заблестят (на японски „ферментирам“ и „блестя“ се произнасят еднакво – „хакко“) като ваше собствено вдъхновение, с ваши собствени думи.
Понякога те проблясват като самите думи, а понякога ги усещате като осъзнаване, което идва заедно със собственото ви преживяване.
Като имате предвид този факт, моля, прочетете следващото.
Човешките същества по природа са живи същества, които носят в най-съкровените дълбини на живота изначалното съзнание, създало Вселената.
Казват, че на тази Земя има между 3 милиона и 111 милиона вида живи същества, но човечеството е единственото живо същество с мъдрост и творческа сила, пряко свързани с източника на живота, който е създал и управлява Вселената.
Независимо дали са го знаели или не, хората в древността са наричали човечеството „венец на творението“ и човечеството наистина е венец на творението.
Досегашният начин на живот и на съществуване на човечеството обаче все още не е изразил напълно този изначален облик.
И все пак същността му е на същества с мисията да създадат и проявят на планетата, на която са записани, един свят на велика хармония – идеала на твореца на Вселената.
Религиозните хора са говорили за това, като са наричали човешките същества деца на Буда или деца на Бога, а причината толкова малко хора да изразяват тази същност е, че времето все още не беше дошло.
Но сега е различно.
Дошло е времето да си спомним този факт.
Не, дошло е времето, когато всеки може да си спомни този факт.
(Следва продължение)
