Да направим погледа от птичи полет своя постоянна гледна точка – 2
Публикувано на Обновено на
Хората виждат меките места дълбоко в сърцата си, отразени в другите
Тогава, за да направите погледа от птичи полет свой и да го превърнете в своя постоянна гледна точка, какво конкретно трябва да имате предвид и да практикувате?
Това е, за което винаги говоря: вместо да оставяте това, което усещате за света извън физическото тяло, като вина на обществото или на другите хора, обърнете го обратно към собственото си сърце и ясно осъзнайте истинската причина, която е била във вас (причината да се почувствате така).
Това може да се каже за всеки: съществото, наречено човек, не може да усети в света извън физическото тяло нищо, чиято причина не е в самия него.
Самият факт, че усещате нещо, е доказателство, че усещате собствения си вътрешен аз, отразен.
Например има случаи, когато нещо, което А прави и което на Б изобщо не му пречи, когато А го направи на В, силно помрачава сърцето на В и хвърля мислите на В в смут.
В такъв случай може да се каже: „В сърцето на Б нямаше причина, за която да се закачи, но в сърцето на В имаше причина, за която да се закачи.“
Меките места, които може да наречете струните на сърцето, са различни при всеки човек.
Хората виждат меките места дълбоко в собствените си сърца, отразени в другите.
Може да се каже, че това са нетренираните части на сърцето или че има области на сърцето, които не получават достатъчно от светлината на живота; може да се нарече и мракът на сърцето.
Истинската природа на привързаността
Всяко събитие, всяко духовно и материално нещо има качества ин и ян, които могат да се нарекат елементите, които го пораждат, и когато това равновесие е извън хармония, ние се чувстваме закачени от движенията на обществото или от думите и делата на другите.
Тези качества ин и ян са като положителните и отрицателните йони на елементите на живота, които се намират с дузина или повече степени по-дълбоко от атомите.
Това „състояние, при което равновесието между ин и ян в елементите на живота е изгубено“, се нарича „привързаност“.
Погледната на повърхността, тази привързаност е буцата от мисли от видовете, които винаги споменавам: „предубеждения“, „фиксации“, „прибързани преценки“ и „вкопчване“.
Когато погледнете в сърцето си, с окото на сърцето, тези чувства, които сте имали към другите, ще видите аз, който действа като онзи, който причинява вреда, и аз, който действа като жертвата, които са били на място, до което светлината на живота не е стигала.
Например, ако емоциите ви са били хвърлени в смут, когато някой ви е казал нещо неприятно, това означава, че сте правили същото на самите себе си.
Освен това фактът, че сте правили същото на самите себе си, означава, че едновременно е съществувал и аз, на когото самите вие сте правили същото.
Когато откриете и двата аза – ин и ян – едновременно, прегърнете ги без дума.
Разтворете широко ръцете на сърцето си и пазете с обич аза, който действа като онзи, който причинява вреда, и аза, който действа като жертвата, еднакво, без да заставате на ничия страна.
Кажете им думи от сърце, като: „Съжалявам, че не забелязах. Било ти е трудно. Било ти е болезнено. Но всичко е наред. Вече всичко е наред…“
Тогава и двата аза могат да бъдат освободени едновременно.
Тези неразрешени мисли са били истинската природа на привързаността.
(Следва продължение)
