Нагласата за изграждане на нов свят – 3
Публикувано на Обновено на
Защо трябва да положим усилия да променим себе си, преди да променяме другите
По-рано, по въпроса как човечеството трябва да промени начина си на живот, казах: „Цялото човечество на Земята трябва да си спомни божествеността, която е същността на собствения му живот. И с това съзнание да признава божествеността във всичко. За това на първо място, преди всичко друго, трябва да признаем собствената си божественост като нещо естествено.“
Причината да трябва да си спомним собствената си божественост и да я направим наше естествено осъзнаване, преди да насочим любов към другите, преди да застанем до другите, е, че хората са същества, които, когато не са простили истински на себе си и не са обикнали себе си, неизбежно имат залепени за любящите си думи и дела изкривени вълни на вътрешен конфликт и пресмятане, колкото и да се стараят да ги изразят.
Затова преди всичко друго трябва да простим на себе си и да обикнем себе си, да застанем до себе си и да оставим „великата светлина на живота“ да се разлее в целия мрак в сърцата ни.
Хората, които могат наистина да изпълняват и изразяват любов без никаква скрита страна, нямат никакъв вътрешен конфликт в сърцата си или имат съвсем малко.
Без усилието да обновим себе си до такова състояние, колкото и да се стараем да направим външния свят по-добър, той просто не може да стане по-добър.
Защо? Защото светът, който осъзнаваме, без изключение е проекция на нашата вътрешна вселена.
Човечеството на света е в нас.
В сърцата ни има много „аз“-ове.
Ако не минат през преживяването да се стопят в божествения аз, повечето от тях са вълни от неразрешени мисли.
Аз наричам тези различни вътрешни вълни от мисли „човечеството на аза“ и обръщам чувствата, които имам към другите, обратно към себе си, намирам двата противопоставени аза и ги прегръщам.
Истинската картина на това, което усещаме навън
Двата противопоставени аза са такива:
- Аз, който не приема самия вас, и аз, който не е приет от самия вас.
- Аз, който не прощава на самия вас, и аз, на когото самите вие не прощавате.
- Аз, който гледа отвисоко и тъпче самия вас, и аз, когото самите вие гледате отвисоко и тъпчете.
- Аз, който не обича самия вас, и аз, който не е обичан от самия вас.
- Аз, който не харесва самия вас, и аз, който не е харесван от самия вас.
В сърцата на хората, които не са се върнали напълно към божествената вибрация, такива противопоставени „аз“-ове – аз, който действа като онзи, който причинява вреда, и аз, който действа като жертвата – обикновено кроят планове или се свиват в мрака дълбоко в сърцето.
Те проектират това върху света извън физическото тяло и точно както когато се гледат в огледало, имат впечатления от състоянието на обществото и от думите и делата на другите.
Обърнете тези чувства обратно към себе си.
Това действие е действие на озаряване на сърцето ви със светлината на живота.
Като правите така, можете да откриете истинската причина за дисхармонията, която усещате във външния свят.
Щом я откриете, няма нужда да кроите планове как да се справите с нея.
Просто я погледнете.
Само това да видите и двете едновременно им позволява да бъдат освободени.
Истинската причина за дисхармонията на този свят е била в несъзнателната област, която не сме могли да осъзнаем.
Само като ги погледнем, плюсът и минусът идват в равновесие и ние се приближаваме към състояние на ума без привързаност.
(Следва продължение)
