Да живеем като онези, които са поддържани живи – 4
Публикувано на Обновено на
(Продължение от миналия път)
Какво означава това, че е дошла епохата, когато всеки може да си спомни и да използва същността на живота? Може да се каже и така: „понеже настъпва промяна във вибрацията, която обгръща Земята, на всеки му е станало по-лесно да изведе наяве ‚потенциала на живота‘.“
По-подробно казано, понеже материалните и духовните вибрации са станали по-фини, всичко в този свят се е одухотворило, затова днес състоянието на всяко съществуване е по-близо до същността на живота, отколкото в миналото.
За да разберем това, трябва да погледнем как е устроено цялото творение от научна гледна точка.
Тук нека разгледаме факта, че човешките същества са същества, които са поддържани живи, и в същото време имат и качествата на онези, които дават живот на всичко.
По-дълбоко, по-дълбоко, още по-дълбоко – с дузина и повече стъпала навътре от „света на елементарните частици“, открит от земната наука и наречен атоми, протони, електрони и т.н., има състояние, в което самата жизнена вибрация е станала частици.
Това състояние е свят, който не може да се види с физическото око, затова използваме окото на сърцето, със затворени физически очи.
В самото начало на Вселената, във времето на нейното зараждане, не са съществували нито пространството, нито звездите; съществувало е само изначалното съзнание.
Това съзнание на началото в един момент пожелало да види самото себе си.
Във времето на началото, наречено Големия взрив, бил създаден светът на явленията и се разгърнал в пространството, и тогава съзнанието на началото се разделило и се изразило като духовна вибрация и материална вибрация.
Духовната вибрация е елементът на съзнанието на всяко едно нещо, а материалната вибрация е елементът, от който е изградено видимото физическо съществуване.
Тези изначални елементи се разгръщат в пространството с характеристиките на хармонията – като съединяване, обединяване и сливане – и на обновяването, при което се раждат нови елементи в същото време, в което старите се разпадат.
И тези характеристики са станали също и законите на Вселената.
Цялата материя, съществуваща из цялата Вселена, има не само материалност, но и духовност.
Също така живите същества с много духовност имат материалност, защото съществуват там като същества с форма.
Затова може да се каже, че всяко съществуване има и духовност, и материалност.
Дотук очертах как са възникнали духовните и материалните вибрации. Като разплетем на тази основа смисъла на думите „дошла е епохата, когато всеки може да си спомни и да използва същността на живота“, можем да разберем и какво означава вибрационните състояния на духовността и материалността да станат по-фини и по-одухотворени, и започваме да виждаме, че в резултат на това на човечеството му е станало по-лесно да овладее безкрайната сила, която животът по природа притежава, и да разгърне в този свят един свят на велика хармония.
Затова следващия път ще пиша за това.
(Следва продължение)
