Да живеем като онези, които са поддържани живи – 6
Публикувано на Обновено на
(Продължение от миналия път)
Онова, което сте видели, чули, докоснали, помирисали, вкусили….
Ако сърцето ви бъде развълнувано от тях, причината за това вълнение е в самите вас.
Тези мисли са това, което самите вие сте помислили за видяното, чутото, докоснатото и т.н.; не нещо друго ви е накарало да ги помислите.
Може да си помислите: „Защо да се казва нещо толкова очевидно?“, но точно това е важното.
Не предметите, които докосват петте ви сетива, ви карат да мислите нещо; а съзнанието ви мисли нещо за предмета, който е видяло.
Стига да разбирате този механизъм – че мислите нещо за предметите, които докосват петте ви сетива – човек нито ще се обърка, нито ще се тревожи.
Именно защото много хора са разпознавали това само смътно, не са могли да избягат от клетката на двата полюса (света на дуалистичното противопоставяне).
Това е пример, който често използвам, но има случаи, когато няколко души гледат един човек и единият мисли: „Този човек е добър човек“, а друг мисли: „Просто не мога да накарам себе си да харесам този човек.“
Това е като няколко души да гледат определен цвят и всеки да го вижда различно (на един изглежда червен, на друг – син, на трети – черен и т.н.).
Защо се случва това? Защото гледат света през филтъра на егото.
Дълго време ние като човечество сме виждали физическото тяло като „аз“, „ти“ и „онзи човек“.
Защото сме ограничили едно съзнание, което може да се разшири до размерите на Вселената, до нещо във физическо тяло с височина толкова и толкова сантиметра и тегло толкова и толкова килограма.
Но както винаги казвам, истината за човешкото същество не е такова мъничко съществуване.
В източника на нашето човешко съзнание е великата сила, великата мъдрост, която създава и управлява Вселената.
Защото изначалното съзнание, създало Вселената, е споделило с човечеството на всяка планета правото да създаде света на велика хармония, който е замислило.
Понеже бяхме забравили този факт, човечеството разпознаваше себе си и другите като отделни същества и напълно забрави, че същата енергия като нашия собствен живот тече и през природата и живите същества.
Ала дори мислите, думите и делата на хората на Земята, които изглеждат като грешки, са били планът на Вселената, вграден в процеса на развитие на планетата.
Затова размишлявайте, да, но не е нужно да съжалявате.
Епохата на живот, в който истината е напълно забравена, вече приключи.
Отсега нататък човечеството на Земята може да вгради истината за живота в съзнанието на физическото тяло и да я използва свободно.
(Следва продължение)
