Как да сменим кожата си и да влезем в истинското щастие – 1
Публикувано на Обновено на
От началото на 2024 г. броят на хората, които са си спомнили същността на живота, започна забележимо да расте.
Такива хора вече са достигнали до едно вселенско щастие, вечно щастие, което никога вече няма да бъде разклатено от нищо и от никого.
Нека го кажа отново: ключът към достигането на това състояние е да пуснем все същия стар спомен, който казва „физическото тяло е човешкото същество, а аз и другите сме отделни същества“, като разпознаем: „Това не е моя мисъл.“
Това „пускане на спомена“ е самият ключ към достигането на истинското щастие.
Защото именно спомените са онова, което продължава да създава една съдба, която е преповтаряне на миналото.
Ако се замислите внимателно, представите за това какво можете и какво не можете, или какво имате и какво нямате, са възгледи, произтичащи от спомените.
Хората, които имат малко такива прибързани преценки за себе си, разширяват обхвата на своите граници и не се отказват от усилието да могат онова, което не са можели.
От друга страна, когато прибързаните преценки за себе си са силни, отнема време да се счупи черупката на егото и е лесно човек да се изгуби в един тесен свят.
Не дори нещо голямо като промяната на света, а дори нещо толкова малко като промяната на самите себе си – на хората им е трудно да го направят така, както искат.
Ако всеки човек не започне, като промени себе си, светът като цяло няма да стане по-добър.
За това е от съществено значение да започнем с изследването на човешката природа, същността на живота.
За много от хората на Земята обаче именно това е станало първото препятствие.
Защо се е получило така?
Причината е в липсата на храната, нужна, за да разцъфне цветето на живота.
Казано просто, тази храна са всички многобройни видове преживявания в живота, включително сладките и горчивите.
„Не разбирам какво чувстват другите хора.“ „Не мога да мисля за нещата от гледната точка на някой друг.“ „Не мога да погледна отгоре към цялото.“ „Винаги накрая ставам егоцентричен.“
Такива душевни състояния са необходим проход за всеки човек на Земята по пътя към възраждането на свещеното.
Никой не става достоен човек, без да премине през този процес.
Онези, които сега живеят с благодарност от все сърце, са все хора, които са преминали изцяло през такива преживявания.
(Следва продължение)
