За да подкрепим пречистването на духовните и материалните вибрации – 4

Практичен и смислен начин да използваш времето си

Досега за човечеството на Земята се е приемало за даденост, че много хора живеят, подмятани от другите.

Но истината е, че самият миг, в който усещаш, че те подмятат, е бил най-практичното и смислено време за шлифоване на душата ти.

Нека покажа какво означава това с конкретни примери.

„Той ме посрами пред всички.“ – Когато си мисли това, мъжът таи срещу този човек обида, която стига до мозъка на костите му, но това всъщност е шанс да забележи чрез този човек, че в собствения му вътрешен свят има „аз, който омаловажава себе си“, и „аз, който е омаловажаван от самия себе си и е принуден да вкусва горчивина“.

„Тя посвещава целия си живот на великата хармония на човечеството. Какъв скъпоценен начин на живот. Какъв истински достоен за възхищение човек.“ – Когато видим някого, за когото можем да мислим така, сърцата ни сякаш хвалят този човек, но всъщност хвалят светлината на живота, божествеността, която пребивава в самите нас.

„Той сигурно не ме харесва. Да, не ме харесва.“ – Когато решиш това, мърморейки си, без дори да провериш с другия, това не е впечатление за този човек; в теб едновременно съществуват аз, който не харесва самия теб, и аз, който е унил, че не е харесван от самия теб.

„Онзи човек се отнесе ужасно с мен.“ – Когато се улавяш, че се връщаш към този болезнен спомен отново и отново, това е шанс да забележиш, че дълго си оставял неосвободени в мрака дълбоко в сърцето си както аз-насилник, който те рита и тъпче, така и аз-жертва, който бива ритан и тъпкан от теб – единият крои планове, а другият се е свил на кълбо – и да освободиш тази привързаност.

Да бъдеш аз, който не е пленен

Ако продължа да ги изброявам така, няма да има край, но като наблюдаваш движенията на собствените си мисли при всяка възможност във всекидневния живот, можеш да откриеш такива примери в себе си.

Самото това „откриване“ пробива предубеждението, че „причината не е в мен“, застава лице в лице с фактите и озарява със светлината на живота мрака в сърцето, където светлината не е стигала.

Защото когато направиш това, неразрешените мисли и на двата полюса се разсейват като мъгла едновременно и в един-единствен миг.

Освен това, понеже истинската причина, която е смущавала мислите ти, бива върната на небето дълбоко в сърцето ти, стигаш до състояние на ума с малко привързаности.

Това, което всъщност става, ако продължиш тази практика, е, че сърцето ти вече не се смущава, каквото и да видиш или чуеш, каквото и да докоснеш, вкусиш или помиришеш.

При това повърхностните движения на мислите си остават точно такива, каквито са.

Искам да кажа, че се преобразяваш в аз, който не се вкопчва в мислите.

Неусетно се променяш в състояние, в което можеш по естествен път да пускаш емоциите за миг, без напрежение.

Дори да срещнеш нещо, за което си мислиш: „Предишният аз би се разстроил толкова в такава ситуация, че нямаше да го понеса“, можеш да го оставиш да отмине и да го погледнеш леко и бодро.

В този миг ще се удивиш: „Нима животът е бил толкова лесен през цялото време?“

(Край)