Да надраснем заблудите, в които добрите хора лесно изпадат – 2

(Продължение от миналия път)

Да пробием дупка в нрава на дребнавия добър човек

Ние наричаме това да си дребнав добър човек.

Дребнавите добри хора са склонни рефлекторно да реагират срещу всичко, което не съвпада със собствения им начин на правене на нещата, да го гледат с критично око или да стават агресивни, за да се защитят.

Някои от вас може да разпознаят себе си в това, а други не, но колкото по-сериозен е човек, толкова по-лесно сърцето му се стеснява.

Но дори това да си ти, няма проблем.

Защото в мига, в който си попаднал на този разговор, в нрава на този дребнав добър човек вече е пробита дупка и остава само забавянето във времето, докато той изчезне.

Ти самият вече се носиш по великото течение на еволюцията на съзнанието и вървиш право по пътя на преминаването в по-високо измерение, затова вместо да ровиш дребни недостатъци като да чоплиш коричка и да влошаваш раната, просто живей спокойно и непринудено.

Ако погледнеш навсякъде по повърхността на Земята с такова съзнание, всеки, всеки един, живее с мисълта: „Това е правилният път за мен.“

Сред тях някои хора могат да живеят в хармония с околните, а други си създават врагове на всяка крачка и постоянно се сблъскват.

Хората, които са особено сериозни и мразят всичко изкривено, имат тази склонност.

В свят, пълен с всякакви хора, сериозните хора наистина имат страната да бъдат сила, която води обществото в добра посока, но макар това дело да се трупа като добродетел в залата на сърцето, то не може да стане сила, която подпомага собствената еволюция на съзнанието на този човек.

Да овладеем мигновения размисъл

Това, което подпомага еволюцията на съзнанието, е собствената решимост на човека: „Ще променя себе си“, „Ще се променя“, „Ще се променя наистина“, „Ще покажа, че мога да се променя“, „Ще предприема действия, за да го направя“.

Едва когато тази устремена напред, силна решимост дойде първа, можеш след това да предприемеш действия, за да промениш себе си, и докато правиш това, ти наистина се променяш, малко по малко.

Важното в този момент е да не човъркаш безкрайно онези свои качества, които изглеждат като недостатъци или слабости, като да чоплиш ъглите на кутия за обяд.

Вместо това да имаш съзнанието да развиваш силните си страни и добрите си черти и да изразяваш мислите, думите и делата си, като ги настройваш по този начин, е прекият път към еволюцията на съзнанието.

Разбира се, сърцето, което размишлява върху себе си, е важно.

Но няма нужда да се задържаш в това вечно: „Сгреших, сгреших, сгреших…“

Сърцето, което размишлява, съществува, за да обърне съзнанието ти в миг – „Сгреших. Добре, ще се променя“ – и да ти помогне да израснеш.

Да правиш това е точно движещата сила, която води до поглед от птичи полет.

Досегашните хора във физическо тяло са се вкопчвали в спомените и, напротив, са били погълнати от тях, като са спирали собственото си израстване и еволюция на съзнанието, но този кръговрат вече свърши.

Отсега нататък можеш напълно да използваш „мигновения размисъл“, движещата сила на еволюцията на съзнанието, и да развиваш душата си.

Каквито и негативни мисловни навици да ти дойдат на ум, не се карай с тях и не се заплитай; просто ги изпращай.

Защото най-важното за човека е да спре да бъде пленен от каквото и да било.

(Край)