Как да пуснем спомените и да открием бъдещето – 1
Публикувано на Обновено на
Именно благодарение на паметта сме могли да живеем
Живото същество, наречено човек, има страна, при която може да живее именно защото има памет.
Например да знаеш, че ако направиш еди-какво си по този начин, ще се получи онова, би било несигурно без спомени, основани на опит.
Докато вървиш през живота, причината да не стигнеш дотам да кажеш: „Нямам представа какво да правя и как. Не различавам дясно от ляво“, е изцяло благодарение на помощта на паметта.
Помисли само.
Защо според теб не стигаш дотам да казваш неща като „Не знам как се кара асансьор“, „Не знам как се използват кухненски нож или ножица“, „Не знам как се ходи“, „Не знам как се говори“, „Не знам как се пътува с влак“, „Не знам какво да правя, когато се къпя“, „Не знам как се пазарува“, „Не знам как се гледа телевизия“?
Защото въз основа на паметта имаш осъзнаването, че в тази ситуация правиш това, а в онази ситуация правиш онова, нали?
Може да се каже, че това е изцяло благодарение на паметта.
По този начин е една страна на истината, че има неща, които можем да правим именно защото имаме памет, но точно както в поговорката „прекаленото е като недостатъчното“, също е една страна на истината, че когато си прекалено пленен от паметта, слагаш капак върху безкрайните възможности в човека и затваряш собственото си светло бъдеще, като правиш невъзможно да го откриеш.
Истински примери за това как паметта затваря бъдещето
За да разбереш доколко прекаленото пленяване от паметта е затворило собствените ти възможности, добре е да го разплетеш въз основа на истински примери от собствения си живот.
Например не се ли случва да се свиваш с мисълта: „Колебая се да кажа мнението си на този човек“, по причини като „този човек винаги веднага възразява“ или „към него някак е трудно да се подходи“?
Това е обикновен, всекидневен пример от място като работата, но самият факт, че възниква такова движение на мислите, е движение на мислите, което идва от „пленяването от паметта“.
Ако такава мисъл не ти беше дошла на ум, идеята ти можеше да бъде приета и всички можеха да станат по-щастливи благодарение на нея. Но в такива случаи, понеже си пленен от минали спомени и си се свил, си пропилял скъпоценен шанс, който е можел да създаде блестящо бъдеще.
Когато се свиваш така, някъде в сърцето ти действат мисли като „Ами ако възрази?“ или „Ще е неприятно, ако започне да спори“, или „Ще ме ядоса, ако ми откаже направо“: раздвижва се животинският инстинкт за самосъхранение, който се опитва да те предпази, за да не бъдеш наранен или да нямаш неприятно преживяване.
Точно това е разточителното действие да бъдеш пленен от паметта и да вредиш на бъдещето си.
Когато става дума за такива неща, един случай ти казва всичко за съществото, наречено човек: хората се движат горе-долу по един и същи начин, с модели на поведение, основани на собствените им мисловни навици.
Ако не промениш това, колкото и време да мине, ще останеш в живот, който просто се върти в кръг на едно и също място.
„Тогава какво да правя?“ – мислиш си, нали?
Всичко е наред.
Сега ще ти кажа начин да откриеш бъдещето, без паметта да ти пречи, затова го приеми като „значи така стоят нещата“ и опитай да го приложиш в собствения си живот.
(Следва продължение)
