Да надраснем заблудите, в които добрите хора лесно изпадат – 1

Състоянието на самоправедност

Истински добрите хора имат едно общо нещо: „сърцата им са безгранично светли“.

Но при хората, за които другите казват: „Този човек е добър, но някак не се усеща светъл“, те здраво са се облекли в теоретичната броня на своите предубеждения, издигайки невидими стени между себе си и другите, а понякога дори застават срещу обществото и света.

Може да се каже, че това е състояние, в което сърцето не може да бъде свободно, втвърдено в мисли от рода на „трябва да е така“ или „длъжно е да е онака“.

Затова безграничната светлина не излиза на повърхността и сърцето винаги е замъглено от ненужна критика и обвинения.

Сред хората, които и самите те, и другите признават за добри, изненадващо много са такива.

В такива случаи човекът е силно убеден, че „това е правилното“, затова му е трудно да излезе от това състояние.

Хората често казват: „Не можеш да промениш другите. Единственият, когото можеш да промениш, си ти самият“, нали?

Това е истинската истина.

Но в „състоянието на самоправедност“, в което хората лесно изпадат, върху тази истина пада филтър и тя се изкривява.

В: „Възможно е да промениш другите. Другите трябва да бъдат променени, на всяка цена.“

Това е състояние, в което действа „егоцентрично чувство за справедливост“, и самото това предубеждение издига невидими стени между теб и другите и пречи на дълбокото чувство за единство с обществото и целия свят.

Да познаваш истински хората

Идеали като „трябва да е така“ и „длъжно е да е онака“ имат силата да развият съзнанието на човека, който ги държи, до определено ниво, но ако се удавиш в тези мисли, забравяш истинското смирение и накрая обвързваш всеки и всички с „трябва да е така“.

Както винаги казвам, всяка мисъл, дума и дело, които човек изразява, има своя ясна причина защо го е направил.

На Земята тук и там се извиват торнада от осъждане на другите – „Защо, за бога, този човек прави такива неща?“ – но това идва от това, че още не познаваш хората много добре.

Тогава въпросът е как да опознаеш хората, нали?

Хайде, нека помислим.

Какво мислиш, че трябва да направиш, за да опознаеш истински хората?

Точно така: това е да познаеш живота, а за това – „да познаваш добре себе си“.

Винаги казвам, че сред чувствата, които имаш към другите, „видовете мисли, които разклащат емоциите ти“ са до една случаи, в които използваш другите като огледало, за да видиш отразена собствената си дисхармония, нали?

Това наистина е просто факт и докато човек не може да го приеме като факт, облаците в сърцето му няма да се разсеят.

Хората всъщност са изпълнени със съзнание, широко, необятно и дълбоко като ясно небе, което продължава безкрайно.

Но у хората, чиито различни предубеждения са се засилили дотам, че да се наричат убеждения, тези мисловни навици надвисват над небето на сърцето им като тъмни облаци и те просто за малко са забравили изначалния начин на битие на това широко сърце.

(Следва продължение)