Нека живеем към самата същност на единството

★Добродетелта на търпимостта

„Добродетелта на търпимостта“, която лесно се губи в съвременното общество, е самият корен на свещеното съзнание на живота, достигнало възход.

Хората, които са склонни да гледат на всичко критично, пренебрегват собствените си недостатъци и само се заяждат с другите, нали?

Мислиш ли, че такова съзнание показва какъв трябва да бъде човек?

Проницателен, какъвто си, сигурно разбираш: хората, които са склонни да прекарват цялото си време в критикуване и обвиняване на другите, ги дразни само миризмата на другите, без никога да забележат миризмата, която идва от самите тях.

Това е и състояние на преструване, че не виждат собствените си комплекси.

Такива хора, преди да говорят безкрай за миризмата на другите, наистина трябва първо да неутрализират собствената си миризма, да се стремят да станат човек, който не кара другите да усещат никаква лоша миризма, и преди всичко да шлифоват себе си.

Хората, които не се заяждат с другите, могат да бъдат търпими дори към странните миризми на другите, защото от тях не се разнася вонята на „мисловните навици, отклонили се от божествеността“.

От позиция, прилепена към физическото тяло, сигурно би си помислил: „Ако аз не мириша, няма ли миризмата на другите да ме дразни още повече?“

Но когато става дума за човешките мисли, думи и дела, това е точно обратният начин на мислене.

Когато в теб няма причина, дори петте ти физически сетива да доловят нещо, мисли на критика и обвинение не извират особено по този повод.

От друга страна, когато същият вид странна миризма е залепнал в теб, ти биваш накаран да реагираш прекалено, свръхчувствително, когато я доловиш в мислите, думите и делата на някой друг.

★Към самата същност на единството, като виждаш всичко като отнасящо се до теб

Това, което трябва да правиш, като разбираш този принцип, е следното: всеки път, когато си помислиш нещо за мислите, думите и делата на друг човек, виж всичко това като отнасящо се до теб, изпрати изследователски екип за вибрациите на съзнанието във вътрешната вселена в сърцето си и се вгледай внимателно в собствения си вътрешен аз.

Тогава ще разбереш истината.

Докато човек гледа на това, което изпитва към другите, като на чужда работа, еволюцията на съзнанието му трудно напредва.

И все пак, понеже не разбират това, хората отделят себе си от другите, раздвижват кармата на пресмятането и преценката – „това е добро, онова е лошо“, „това ми харесва, онова мразя“ – държат се в тесни граници на съзнанието и виждат всичко като лошо вчера, днес и утре.

Не мислиш ли, че това е жалко?

Независимо дали приемаш нещата по добър, или по лош начин, причината винаги не е нищо повече от това, че проектираш и виждаш собствения си вътрешен аз.

И все пак хората мислят, че другите са лоши, а самите те не са.

Ако всички бяха такива, по-ясно от бял ден е, че един свят, в който живеят само такива хора, никога не би могъл да стане хармоничен свят.

Затова, ако хората желаят да живеят щастливо, те не бива да отделят себе си от другите и да прекарват цялото си време в съдене на другите; трябва да виждат всичко като отнасящо се до самите тях и да се приближат до самата същност на единството.