Особеностите на едно съзнание, пряко свързано със свещеното ~ За да насочим курса от „живот не такъв, какъвто сме искали, а точно такъв, какъвто сме мислили“ към „живот точно такъв, какъвто сме си го представяли“ ~ 1
Публикувано на Обновено на
Една особеност на съзнанието, пряко свързано със свещеното, е, че „решимост“ като следната е пряко свързана с „действие“.
„Иска ми се да мога да ____.“
„Искам да получа квалификация по ____.“
„Искам да овладея ____.“
„Искам да превърна ____ в нещо стабилно.“
Когато в ежедневието се появи мисъл, насочена напред, особеността на хората, при които тя се сбъдва, е, че няма разлика между решимостта, която са си представили, и тяхното действие.
Когато обаче човек стои на мислене, основано на досегашния възглед за човешките същества, той несъзнателно предава собствената си власт на кармичните мисловни действия – например като натиска спирачката на „решимостта“, която е първата интуиция, или като я преобръща и я замазва с други идеи – и действието, насочено напред, избледнява.
Тогава „решимостта“, проблясъкът на вдъхновението, пряко свързан със свещеното, губи блясъка си, и докато продължавате да се терзаете над нея, в сърцето ви се трупа карма.
Какво означава в този случай да се трупа карма? Означава, че утайката от мисли, които не са изгорели докрай, се натрупва в сърцето и докато с времето се изпарява, накрая се издига в небето на сърцето и виси там като тъмни облаци, които скриват светлината на живота.
И така човешките същества са продължавали да се въртят в кръг във водовъртежите на една съдба, която просто не върви така, както искат.
Когато хората погледнат назад към живота си, в много случаи се оплакват: „Не стана така, както си мислех.“
Но когато спокойно проследите фактите и размислите над тях, ще видите, че сте вървели по живот точно такъв, какъвто сте мислили.
Както често се казва, за много хора животът е „живот, който може да не е такъв, какъвто са искали, но е точно такъв, какъвто са мислили“.
Тогава какво състояние е „живот не такъв, какъвто сме искали, а точно такъв, какъвто сме мислили“?
Като се изправите открито пред това и го приемете, можете да насочите курса към живот точно такъв, какъвто сте си го представяли.
За да узнаете това, преди всичко наблюдавайте какво възприемате като „естествено“.
Защо това е добре? Защото съдбата на човека се оформя от собственото му естествено осъзнаване.
„Невъзможно.“ „Не става.“ „Разбира се, че не мога.“ „Твърде рано е.“
Отрицателните мисловни навици, напълно свикнали да отричат многото безкрайни сили в човешките същества, на всяка крачка натискат такива спирачки на самите себе си и пречат на собствената си еволюция и растеж.
Сега е самият точен момент да завършим с „навика да мислим по самоограничаващ начин“.
Обновете естественото си осъзнаване за това, което смятате за „естествено“.
(Следва продължение)
