Еволюцията на науката и обожествяването на сърцето – 1
Публикувано на Обновено на
Насред променящите се времена
Мисля, че много от вас вече го усещат, но към 2023 г. времената се движат с твърде голяма скорост, за да може окото да ги проследи.
Тази промяна стана забележима от около средата на 20 век, а от малко след 2010 г. много повече хора започнаха да я усещат.
Тогава какво конкретно се променя във времената?
Какво означава времената да се движат (да се изместват и да се променят)?
Нека продължим да търсим.
Кое е това, чиято промяна е най-забележима?
И обратно, кое е това, което се променя бавно?
И има ли нещо, което не се променя, колкото и да се променят времената?
Когато насочим мислите си към това, първото, което идва на ум като пример за нещо, което се променя забележимо, вероятно е „напредъкът на науката и технологиите“.
А това, което идва на ум с чувство на разочарование като пример за нещо, което се променя бавно, са мисловните навици на човечеството.
За това, което не се променя, ще говоря по-късно.
Някои от вас може да са се сетили и за различни други неща, но тук ще продължа разговора, като се съсредоточа върху току-що споменатото.
Нека погледнем реалния свят.
Науката и технологиите продължават да напредват, а съзнанието на човечеството се променя бавно.
Моля, представете си какво би могло да се случи на една звезда в такова положение.
Всички вие, които четете тази уеб страница, сте стари души, затова някои от вас може да си представят преживявания на съжаление, от които се скърца със зъби, през които сте минавали много пъти някъде в миналите си животи.
Минали провали и чертежи на бъдещето
Преди да дойдем на Земята, е имало случаи, при които чрез напредъка на науката и технологиите, породен от егоцентричността на човечеството, самата планета се е разпаднала и се е превърнала в отломки на Вселената. (Астероидният пояс (късове от експлодирала звезда), който неестествено съществува между Марс и Юпитер, е най-близкият пример за това.)
И в древните времена на тази звезда е имало случаи, когато в подобно положение, макар да не се е стигнало до експлозия на планетата, е била унищожена самата цивилизация.
Някои от вас може да имат спомени, че са преживели някой от тях наистина, на онова място и в онова време.
Други може да са го видели или чули от далечно място или епоха.
Във всеки случай днешната Земя стои на важен кръстопът, където може да се поучи от такива минали примери за провал и да избере друго бъдеще.
За всеки случай нека кажа, че думата „провал“, която току-що използвах, е дума от гледната точка на човечеството на Земята, което още не е завършило напълно с дуалистичните ценности.
Когато се гледа със съзнанието на божествеността, което е навлязло дълбоко в живота, това не се нарича провал.
Каквото и да се случи, то не е нищо повече от процеса на еволюция на хората, регистрирани на тази планета.
За бъдещето на Земята има много чертежи.
Всеки чертеж се променя миг след миг; нито един не е определено бъдеще.
Тогава какво трябва да направим, за да стане бъдещето по-добро?
Човечеството, което живее сега, да изразява божествеността в мислите, думите и делата си всеки ден, всеки миг.
Това е всичко.
Ако се гледа в подробности, няма край, но най-общо казано, има два вида бъдеще за света на Земята.
Бъдеще, в което човечеството не насочва мислите си към пробуждането на божествеността и не променя начина си на живот, и бъдеще, в което човечеството се насочва към пробуждане на своята божественост и продължава да обновява начина си на живот.
(Следва продължение)
