Да живеем като онези, които са поддържани живи – 5

(Продължение от миналия път)

Досегашните хора на Земята са живели, твърдо вярвайки, че физическият им аз е „това, което съм аз“, но в предстоящата епоха все повече хора ще осъзнават, че такъв възглед за човешките същества е „старо мислене“, което не подхожда на времето.

„Човешките същества по природа са светлината на живота, същества, които са получили дял от безкрайната сила на източника на живота.

Елементът на тази светлина е в безкрайно малкото и в безкрайно голямото, като поражда и дава живот на всичко, което съществува.

Затова човешките същества по природа са дори самата Вселена.

Нещо повече, човечеството, което носи самото съзнание на космическия живот в най-съкровените дълбини на живота, е венец на творението.

Затова може да се каже, че ‚човечеството са същества, родени да проявят идеала на Вселената на планетата, на която са записани‘.“

Като се започне с онези, които си спомнят този факт, хората ще започнат да изразяват свободата, която животът по природа има, и ще дойде време, когато ще показват на хората около себе си безкрайните възможности, които човешките същества по природа притежават.

Това време не е в далечното бъдеще, а наистина в близкото бъдеще.

Макар и малко на брой, вече има хора, които са навлезли в това състояние и живеят сега, като изразяват способностите на няколко души в едно сърце и тяло.

Стига човешките същества да си спомнят същността на живота, всеки може да снеме своето самоограничаване и да живее, като задвижва удивителната сила, която светлината на живота по природа има.

За да живеете така, какъвто и живот да водите сега – независимо дали сте болни, дали не сте благословени в отношенията си, дали сте в лошо финансово положение – не позволявайте на тези неща да понижат истинската ви стойност; живейте, като носите в сърцето си само светли надежди.

Размишлявайте, да, но не оставайте там завинаги; поддържайте да гори едно чувство, насочено напред.

Колкото и да горите светлината на живота, горивото ѝ никога не свършва.

Колкото повече я горите, толкова по-силна става тази светлина и тя продължава да задвижва силата, която прави всичко възможно във всяко отношение.

Същността на човешкото същество е светлина.

Физическото тяло, което се разпада с времето, не е нищо повече от превозно средство (съд), временно създадено, за да се прекара време в този свят.

Именно от това, че хората са взели този съд за самите себе си, сред хората на Земята са се разпространили оплакванията, недоволството и чувството за липса, но и това не е било нищо повече от един процес, който е трябвало да бъде преживян.

Вече не е нужно да се задъхвате в затвореност.

Можете свободно да проектирате живота си и да давате форма на своите мечти и надежди.

Епохата на сравняването с другите и на люшкането между радост и тъга вече е в миналото.

Отсега нататък всеки човек ще шлифова и издига себе си и ще се върне (ще се завърне) към същността на живота.

Като прави това, всеки човек може да достигне до истинското щастие.

(Следва продължение)