Външното е вътрешното, а вътрешното е външното (5/8)
Публикувано на Обновено на
(Продължение от миналия път)
★За зрялата душа нищо не е чужда работа
В началото на предишния разговор казахме: „Ако можеш да пуснеш „мислите на физическия индивидуален аз“, които смяташ за себе си, можеш да изразиш същността на божествеността в собственото си същество“, нали?
Ето тук онзи разговор и този се свързват.
А това „външното е вътрешното, а вътрешното е външното“ може да се приложи и за шлифоването на съзнанието ти (на самия теб) в по-познатия, всекидневен живот.
Може би сме говорили за това и преди, но то е свързано с „външното е вътрешното, а вътрешното е външното“, затова нека го засегнем.
Става дума за това да обърнеш чувствата, които имаш към другите хора и към света, и да ги почувстваш отново като своя собствена работа.
Като правиш това, можеш да го използваш и за да откриеш и пуснеш „фиксациите“ и „предположенията“, които са се настанили в теб, нали?
Онова, което си мислил, че е навън, всъщност е било вътре, и „онова, което е било вътре, е било обърнато и се е появявало навън“: това е била [истинската картина на чувствата], които си имал към другите хора и обществото в „този свят“.
Това е толкова пряка, безцеремонна истина, че само хора, чиято вибрационна сфера на съзнанието се е разширила до известна степен, могат да я разберат.
Ако кажеш този факт на някого, който още не е стигнал дотам, в сърцето му ще се надигне тайфун от емоции на егото за самозащита.
Тоест егото, което той смята за себе си, опитвайки се да запази собственото си съществуване, може да превърне самозащитата в подтик за нападение.
Има една стара поговорка: „Учи на Пътя според човека.“
Казваме ти това, защото душата ти е достатъчно голяма, че сърцето ти няма да се смути, като го чуе.
Вибрационната сфера на душата ти вече се е разширила достатъчно, за да приеме истината, обща за цялата Вселена, и на практика ти също влагаш ума и тялото си в работа за хармонията на по-голямата Вселена. (Следва продължение)
