Външното е вътрешното, а вътрешното е външното (6/8)
Публикувано на Обновено на
(Продължение от миналия път)
★Когато ти (вътрешното) се промениш, обкръжението ти (външното) се променя
За да задълбочим разбирането ти тук, нека дадем още един конкретен пример. Да кажем, че има жена, на която ѝ е дошло до гуша от това, че съпругът ѝ мрънка и се заяжда за всяка дребна грешка, която тя прави.
Когато такъв човек приложи на дело този начин на използване на съзнанието, тя може да забележи факта, че онова, което е чувствала към съпруга си, всъщност е било събитие като огледала едно срещу друго, и да осъзнае, че подобни чувства всъщност са били и в собственото ѝ сърце. Така тя вече няма нужда да харчи съзнателната си енергия в опити да го промени и може да използва съзнанието си ефективно, вместо да го пилее.
Вместо това, ако тя държи да използва собствената си съзнателна енергия, за да развие досегашните си навици на мисли, думи и дела, тогава, макар никога да не се е опитвала да промени съпруга си, има истории за това как мрънкането му е престанало не след дълго.
Какво означава това? Другият човек наистина се променя малко, но голямото в този първи етап на промяната е, че макар да ѝ се казват същите неща като преди, сърцето ѝ е станало достатъчно голямо, че тя вече не ги приема като мрънкане, а ги възприема като съвет, даден от любов, и затова започва да чувства: „Той престана да ми казва неприятни неща.“
Защо става така? Защото, когато съзнанието ти еволюира, диаметърът на душата ти (вибрационната сфера на съзнанието ти) става по-голям, затова дребните неща вече не те разклащат. А и по принцип онова, което сам не правиш, вече не се отразява във външния свят, който е светът на огледалото, затова започват да се случват и истински, практически промени, като другият човек се променя.
Онова, за което трябва да внимаваш тук, е, че хората с навик за самоанализ, които обвиняват себе си за всичко, обикновено сбъркват ъгъла на мислите си и затова обикновено накрая тормозят сами себе си.
Самоанализът е добре, когато е съвсем ясно, че „аз бях в грешка“. Но когато не можеш да разбереш, колкото и спокойно да гледаш сърцето си, и смазваш сърцето си с мисълта „Колко съм безнадежден“, това всъщност не е нищо друго освен „злоупотреба със самоанализа“.
Това е грешка, която хората обикновено правят, когато не знаят истината за душата: че човешкият живот е повтарял прераждането, раждайки се и умирайки, стотици и хиляди пъти и че ти си тук сега, защото си избрал да се родиш като връх на всичко това.
Ако погледнем движенията на сърцата на отделните хора, които живеят на Земята, ако съдбата на този живот се появяваше само като резултат от мислите, думите и делата само в този живот, те биха могли ясно да подредят причините и следствията на всякакви неща. Но истината е, че по-често не е така. Затова много хора се борят в състояние на ума като бездънно блато (страдание), защото не могат да открият причината, сред раздори в отношенията и капани на съдбата, които ги карат да си мислят: „Защо трябва да преживявам това?“
В такива случаи не е нужно да знаеш точната причина. Достатъчно е просто да гледаш как тази съдба отминава с леко сърце, мислейки си: „А, нещо, което съм пренесъл от миналото, избледнява, като се появява така. Като се появява така, то се опитва да избледнее.“ (Следва продължение)
