Океанът и еволюцията на съзнанието (Част 1)
Публикувано на Обновено на
★Океанът е сърцето, сърцето е океанът
Океанът може да бъде сравнен със сърцето.
Повърхностното съзнание е морската повърхност, а най-дълбокото съзнание на божественото тяло е дълбокото море (божественият свят).
Между тях също има морски пластове (слоеве), но за да стигнем до целта (източника на живота), без да правим заобиколки, днес нека прескочим средата и да погледнем само морската повърхност (повърхностното съзнание) и дълбокото море (божественото съзнание), като ги свържем.
Когато морската повърхност е бурна, вълните могат да се издигнат на десетки метри и да покажат страшно лице. Но когато е спокойна, тя е нежна и добра, и когато се носите по нея, отдавайки се на люлеенето на нежните ѝ вълни, мозъчните ви вълни естествено стават алфа или тета вълни и може дори да усетите сърце с вибрация, близка до източника на живота.
Така човешкото сърце може да бъде сравнено с океана, и всъщност човечеството и океанът са толкова тясно свързани, че не е преувеличено да се каже, че материалното човешко тяло е родено от морето.
Защо казвам така? Повечето елементи, които съставят морската вода, са същите като елементите, които съставят човешкото тяло, а околоплодната течност в утробата е съставена от елементи, толкова близки до морската вода, че почти може да се каже, че е морска вода, нали?
Днешната беседа не е за състава на човешкото тяло, а за сърцето и съзнанието, затова ще спра дотук с разговора за елементите, които съставят физическото тяло. Но ако разплетете връзката между морето и човечеството, и между водата и живота, това е тема, която може да отвори пробив към откриването на светлината на живота и оттам.
Да се върнем на въпроса: ако можете да издигнете съзнателната сфера на дълбокото море (божествения свят) до морската повърхност (повърхностното съзнание) и да живеете с нея, вече не вдигате бурни вълни от емоционални мисли, както морето се разбушува, и не бивате погълнати от тях, губейки себе си, така че можете да живеете с мирно, спокойно, хармонично сърце.
Досега почти всички хора са вдигали вибрациите на вълни от тревога и страх и на вълни от егоцентрични, водени от желания мисли, създавали са бурно открито море в сърцата си и са правели този свят нехармоничен.
Защо правят това? Защото не са стигнали до ясно осъзнаване на истината за човека (своето истинско тяло и истинско сърце).
Може да се каже, че омразата, скръбта, завистта, негодуванието, мислите за оцеляване на най-силния, мислите за изключване и всички нехармонични мисли са самото бурно състояние на морето на сърцето.
Така че, ако можете да пазите вълните по повърхността на морето на сърцето си спокойни, можете да живеете със сърцето на божествения свят отвъд повърхностното си съзнание като свое собствено съзнание.
А за да живеят хората, както всички би трябвало, със сърцето на дълбокото море (божествения свят), азбуката е да знаете, че вълните, появили се в този свят (вълните по морската повърхност), всички са по природа такива, че избледняват в мига, в който станат реални на повърхността, че божественото съзнание (сърцето на дълбокото море) е вашият истински аз, и да направите свое спокойното сърце (сърцето на великия океан, който ражда и отглежда всичко). (Следва продължение)
