Преминаването на истинското сърце в по-високо измерение

★За поговорката „Очите говорят колкото устата“

Има поговорка: „Очите говорят колкото устата.“

Както казва тя, колкото и да гримираш думите и действията си, не можеш да скриеш мислите си.

Защо? Защото очите ти честно разказват фактите за мислите ти.

На пръв поглед може да си помислиш: „Просто трябва да живеят със здраво сърце, за да няма нужда да крият нищо“, но много хора на Земята живеят всеки ден, като крият своето „истинско сърце“.

Затова днес нека поговорим за това „защо нещата са стигнали дотук“ и „как да се живее, без да се прави това“, от гледната точка на „преминаването на истинското сърце в по-високо измерение“.

★Защо хората са живели, като са сдържали мислите си

Разбираш, нали, че причината да се появи поговорката от началото и причината тя все още да не е станала мъртъв израз идват от факта, че много хора са живели, като са крили нещата, и все още, непроменено, „живеят, като крият истинските си сърца“.

Като имаш предвид това положение, онова, което също трябва да разбереш, е отговорът на въпроса: „Защо хората толкова дълго са живели, като са сдържали мислите си?“

Отговорът е следният: повечето хора предвиждат със спокоен, всекидневен ум, че ако изразят всичко, което мислят, точно както е, с думи и действия, навсякъде в този свят ще се появи дисхармония и нещата ще излязат извън контрол. Затова са сдържали мислите си на етапа, в който те се раздвижват, и са ги оставяли да минат, без да ги изразяват с думи или действия.

Степента е различна според страната и края, но поне засега такава причина действа в повече от половината човечество на Земята.

★Вредата от сдържането на мислите

Това движение на мисълта има ползата да намалява всекидневната дисхармония и случаите на престъпления, но от друга страна, то всъщност е повлияло и на разстройствата на тялото и ума и на много други страдания в съдбите на хората.

Защо става така? Защото мислите, потиснати, без да се знае как да се обработят емоциите, и мислите, които след това са съдили така или иначе за последиците от скриването на истинското сърце и изразяването с думи и действия на обратното на онова, което си мислил, са се натрупали дебело в подсъзнателния слой и тези мисли са станали тъмните облаци, наречени „карма“, които покриват слънцето на сърцето (същностната природа на човечеството).

Било то растение, животно или човек, ако живееш, без никога да те докосне слънчевата светлина, ще станеш блед и слаб, нали?

По същия начин, когато живееш под тъмни облаци от сдържани мисли, ставаш като „духовен бобен кълн“, който едва може да получи топлината на слънцето на духовната светлина, и сърцето ти лесно отслабва.

Когато това стане, обезкуражаваш се дори от малки трудности, изпадаш в паника или ти се иска да негодуваш срещу съдбата или другите, а и дисхармонията с хората около теб става по-вероятна.

Ако си спомниш такива състояния, можеш да видиш факта, че сдържането на мислите носи вредни последици както за съдбата на всеки човек, така и за Земята и Вселената, нали?

★Коренната причина за сдържането на мислите

Сега нека погледнем коренната причина, която принуди хората на Земята да живеят, като сдържат мислите си.

Ако проследиш причината, тя изобщо не е трудна. Изначалната причина е, че човечеството дойде на Земята, първо създаде небе и земя от духовна вибрация, после направи тази вибрационна сфера възможно най-груба, създаде най-далечните небе и земя – материалния свят, онова, което наричате този свят, – създаде и облече физически тела, подходящи за тази вибрационна сфера, влезе в тях и започна да живее живота в този свят.

Защо казвам това? Защото вибрацията на измерението на този свят, както материалната вибрация, така и духовната вибрация, беше толкова груба, че през стотици, хиляди, десетки хиляди години повтарящи се прераждания хората постепенно и напълно забравиха, че всеки от животите им по произход е бил един-единствен лъч светлина, отделил се от една светлина. Това стана коренната причина за сдържането на мислите им и с времето това състояние стана невъзможно да се напусне.

Понеже недоразумението, че „ние сме отделни същества“, стана по този начин здрав разум, хората започнаха да се съмняват един в друг.

Понеже започнаха да се съмняват, започна да действа мисълта да се опитват да не бъдат подозирани.

Затова всеки започна да мисли как да се защити и те станаха хора, които на всяка цена избягват неприятности. Изкривено състояние на ума стана обичайно – такова, което казва, че няма нищо лошо да отнемеш от другите, за да изпълниш желанията си, и не се притеснява да тъпче достойнството на другите, – и се оформи общество на оцеляването на най-приспособените, на борбата за оцеляване.

Да добавя нещо за това оцеляване на най-приспособените: природата на оцеляването на най-приспособените сред живите същества, различни от хората, се влияе от средното ниво на човешкото съзнание. Затова, когато съзнанието на човечеството еволюира и епохата се промени в такава, в която всички живеят във взаимна хармония, и техният начин на съществуване ще се издигне в измерение и те ще еволюират така, че всички да могат да живеят мирно заедно само с хранителните вещества в растенията, водата и въздуха.

★Всичко беше в рамките на очакванията

Погледнато от по-широко, по-високо измерение на съзнанието, от самото начало се знаеше, че това ще се случи. Погледнат през очите на сърцето на Вселената, процесът, по който човечеството на Земята е вървяло досега, беше в рамките на очакванията.

Това включва многото проблеми днес, когато цивилизованото общество е стигнало до задънена улица: „Само с нашата мъдрост и наука не можем дори да премахнем замърсяването“, „Болестите продължават да се появяват една след друга и не можем да смогнем“, „Не можем да разрешим раздора между хората“, „Хората са тормозени от животни, които ги нападат“, „Ако нещата останат както са, изначалните видове животни и растения ще продължат да изчезват“, „С това темпо може да ни свърши храната“, „Ако само стоим и гледаме, енергията може да пресъхне“, „Ядрените електроцентрали, които не можем напълно да контролираме, също са тревожни“.

★Преминаването на истинското сърце в по-високо измерение

Сега най-сетне идва главната тема за днес.

Близо до началото казах: „Много хора на Земята живеят всеки ден, като крият своето ‚истинско сърце‘“, нали?

Това не е повърхностен въпрос просто на скриване на онова, което мислиш. То означава, че хората дори не знаеха какво е истинското истинско сърце на първо място. Вътрешните мисли, които човечеството на Земята не е изразявало навън и досега е вярвало, че са неговото истинско сърце, всъщност изобщо не бяха истинското сърце в истинския смисъл, а раздвижванията на мисли, които напълно бяха забравили същността на живота.

Това означава, че енергията, от която възникват, е светлината на живота, но те бяха мисловни вълни, произведени в резултат на погрешното използване на тази енергия.

Мисловните вълни, създадени от погрешното използване на тази Светлина на живота, станаха черни облаци, които покриха цялото небе на сърцето, и светлината на живота изобщо престана да се проявява, затова хората напълно изгубиха представа какво е истинското истинско сърце.

На японски думата за „истинско сърце“ буквално означава „изначалното сърце“, нали?

Ако изследваш какво е „изначалното сърце“, това е сърцето, което е било там от началото.

А ако попиташ какво е сърцето, което е било там от началото, това е сърцето, което съществува от самия източник, където възниква съзнанието.

Сърцето, което съществува от източника на съзнанието, е сърцето на самия живот.

Когато вдигнеш така булата на истината, заключението е, че това е изначалното сърце, което дава живот и битие на всичко. Сърцето на великия източник на живота, което наричаме „светлината на живота“, „слънцето на духовната светлина“ или „сърцето на Вселената“, е истинското истинско сърце.

Като слушаш разговори за истината като този, като познаваш истината и я оставяш да се утаи и да попие в собственото ти сърце, възприятието ти се обновява и чрез това обновяване „преминаването на истинското сърце в по-високо измерение“ се установява в съзнанието на всеки човек.

Сега, от днес нататък, с истинското ти сърце вече издигнато в измерение, ти вече не си „духовен бобен кълн“.

Ти вече имаш силата да се изправиш пред всяка трудност, без да се предаваш, и да се справяш с всеки проблем и да откриваш пътя със собствената си мъдрост и жизнена сила.

Отсега нататък, с повече от достатъчно сила в излишък дори след като я използваш за собствения си живот, ще станеш фар или улична лампа, която осветява най-тъмния час преди зората на света, а в някои случаи слънце, което грее над твоята общност и семейство, като подкрепяш хората около теб сами да открият къде е пътят обратно към живота.

Дори да се сдържаш, така ще стане, затова само гледай.

Ти вече си едно от онези човешки същества, обиталища на духа, които носят такава важна роля.

Отсега нататък ще вървиш през остатъка от живота си като един светилник, който кани земния свят към сияйно бъдеще, като водач на души, който живее и излъчва светлина.

Колко прекрасно. Поздравления.

Защото точно това обеща на собствения си живот и пожела с цялото си сърце, преди да се родиш този път, не, отдавна, много отдавна на Венера, преди изобщо да дойдеш на Земята.