Външното е вътрешното, а вътрешното е външното (4/8)
Публикувано на Обновено на
(Продължение от миналия път)
★Важното е докъде можеш да се разтвориш във Вселената и да станеш безкористен
Разговорът доста се отклони, затова нека се върнем към него. Когато „външното е вътрешното, а вътрешното е външното“ изглежда смътно и трудно за разбиране, това е защото смесваш субективното възприятие и обективните явления, които обяснихме в началото, и ги гледаш със стеснено поле на съзнанието, така че гледната точка, която оглежда всичко отгоре (полето на съзнанието), е станала напълно замъглена.
Например, когато някой е научен на начин да извършва свещен обред на обмен между небето и земята чрез физическото тяло и разперва двете си ръце, протягайки ги право по диагонал нагоре и напред, за да улови безкрайната изворна светлина на живота, която прониква Вселената, някои хора се питат: „Небето би трябвало да е дълбоко в сърцето, тогава защо трябва да го търся извън тялото?“
Можеш ли да отговориш на въпроса на този човек?
Така му се струва, защото не е разбрал истината, че „външното е вътрешното, а вътрешното е външното“.
Самото сърце на тази истина, „външното е вътрешното, а вътрешното е външното“, е точно отговорът, който разтопява такива въпроси.
Тук нека се опитаме да го обясним колкото може по-ясно.
Слушай: всъщност ние, на Венера, на Земята и т.н., сега живеем като членове на галактиката на Слънчевата система.
Погледнат от страната на явленията на това положение, центърът на проявената Вселена, великият източник и произход, от който е възникнала великата Вселена (мястото, където е вибрацията на източника на живота), се намира на мястото, до което най-накрая стигаш в самия център на великата Вселена, след като галактиките се вписват една в друга хиляди пъти: галактиката, която съдържа Слънчевата система, по-голяма галактика, която съдържа тази галактика, още по-голяма галактика, която съдържа онази, и още една по-голяма галактика…
Ако се опиташ да стигнеш до това място със сегашните си физически тела от света на Земята и със своето усещане за време, това би отнело умопомрачителен брой години, отвъд всякаква мяра по сегашното земно време.
Но самият център на великата Вселена е свят, който наистина съществува и в дълбините на сърцето на всеки човек във великата Вселена, затова, стига да постигне определено ниво на еволюция на съзнанието, всеки може да общува с него в миг, точно там, където е.
Това, че самият център на великата Вселена наистина съществува в дълбините на сърцето на човечеството, означава, че вибрационната сфера на източника, от който е възникнал животът, и човечеството са пряко свързани чрез вибрацията на Светлината на живота, затова, стига съзнанието да се е задълбочило до определена степен, можеш свободно да ходиш напред-назад чрез вълните на сърцето (вибрацията на съзнанието).
Съзнанието надхвърля времето и пространството, затова, стига да развиеш съзнанието си, дори докато тялото ти е на Земята, можеш да общуваш пряко с енергията на източника на Вселената, да поемеш вибрацията на източника на живота във физическия си ум и тяло и да използваш тази светлина, за да създаваш съдбата на целия свят на Земята и да създаваш собствения си личен живот.
Щом го разбереш, в това изобщо няма нищо трудно, нали?
Дали можеш да го направиш, или не, в крайна сметка зависи от това докъде можеш да угасиш личния интерес в повърхностното си съзнание и да върнеш съзнанието си към изворите на Великия живот на Вселената. (Следва продължение)
