Да смените кожата си и да преминете в съзнание, в което „ние“, „нашият“ и „нас“ идват естествено – 4
Публикувано на Обновено на
(Продължение от миналия път)
Какво е свят, в който се разгръща вашата вътрешна Вселена?
Идеята, че този свят е „свят, в който се разгръща вашата вътрешна Вселена“, може да е трудна за приемане за купчината мисли, която вижда света въз основа на спомени, събрани от физическите сетива.
Това е, защото за такива хора светът е онова, което могат да видят с очите си, да чуят с ушите си, да помиришат с носа си, да вкусят с устата си и да докоснат с ръцете си.
Те не могат дори да си представят, че нещо, което не могат да видят, чуят или докоснат, може да е реално.
Но знаете ли, тук има факт, който никой не може да отрече.
А именно, че онова, което определя и отсъжда за видяното и чутото от вас, за миризмите, които сте помирисали, и нещата, които сте вкусили, за онова, което сте докоснали с ръцете и кожата си, казвайки „това е такова“ и „онова е онакво“, не е нищо друго освен собствените ви мисли.
Дори ако сте прочели или чули нечия книга или беседа и сте започнали да се съгласявате с идеите на говорещия, вие сте взели решението да ги приемете като свои идеи, нали?
Нека погледнем по-сериозно, отчаяно положение.
Има хора, които страдат от промиване на мозъка от държави или някакви организации, но това в никакъв случай не цели да обвинява тези хора. Смисълът е, че в каквото и положение да сте, силата да изберете отново накъде да е обърнато сърцето ви е точно там, във вас.
Нека го кажа така, че да няма недоразумение: не казвам, че това го прави добро или лошо.
Просто те вървят по пътя, от който се нуждаят, за да развият душите си. Това не е нещо, което да се разсича дуалистично с меча на доброто и злото, на правилното и неправилното.
Истински пример за това как мислите създават света
И въпреки това почти всички на Земята гледат само повърхността на себе си и на другите и решават: добро или лошо, харесвам или не харесвам, горе или долу, дясно или ляво.
Говорил съм за това и преди, но да кажем например, че тук има човек на име А.
И да кажем, че Б, В и Г клюкарстват за А.
Б харесва А и казва: „Това е добър човек.“
В не се чувства добре с А и недовършва: „Този човек е малко…“, като открито показва неприязън.
Г няма никакви особени чувства към А и казва: „А, този човек“, без да застава нито на страната на Б, нито на страната на В.
Ако гледате само тази сцена, мислите ли, че бихте могли правилно да видите характера и цялостния образ на А?
Ясно е само едно: А, когото вижда Б, А, когото вижда В, и А, когото вижда Г, са всеки истината за съответния човек.
По-точно, Б, В и Г всеки просто проектират върху А образа на определен човек, видян през филтъра на самите тях.
Ето един въпрос.
Защо мислите, че няколко души гледат един и същ човек и всеки остава с различно впечатление?
Затворете очи и попитайте живота си.
Отговорът, който отеква от много пластове дълбоко в сферата на мисълта, е самият ключ към това да свалите купчината мисли на „аз“, „моят“ и „мен“ и да излезете в обединеното съзнание на „ние“, „нашият“ и „нас“. (Следва продължение)
