Истинската сила (първа част)
Публикувано на Обновено на
★Хора, които остават в света на дуалистичното противопоставяне
За хората, които, щом отворят уста, не правят нищо друго, освен да критикуват, обвиняват и произнасят себични присъди за другите, може да се каже, че намират смисъл в дуалистичните състезания за превъзходство и малоценност.
За такива хора успех е само победата в състезанието за оцеляване на най-силния между хората и те сериозно вярват, че тези, които успяват в него, са победителите в живота.
В такива моменти сърцето остава на етап, в който, тръгвайки от предположения като „Аз съм по-прав, по-силен, по-оправдан“, накрая се опитва да застане над другите.
А тези, които преценяват, че са загубили това състезание, се опитват да излеят разочарованието си, като смазват още по-слабите.
В такъв свят, във всяка епоха, социално уязвимите са били жените, децата и възрастните.
Състояние на ума, което живее, като намира смисъл в такова състезание за оцеляване на най-силния, е състояние, в което божествеността все още спи.
За някои хора на други звезди с малко връзки със Земята такова състояние на Земята отчасти изглежда като млада звезда, която още е в средата на израстването си.
★Там, където има божественост, няма враг
Но ние знаем, че вашата същност се крие в същата божественост като нашата.
Хората, които са проявили тази божественост, никога не биха помислили да подреждат себе си и другите като по-висши и по-нисши, да поставят себе си отгоре и да държат другите под себе си.
Всъщност идеята да направят такова нещо дори не им хрумва.
„Човек, който е проявил божествеността“ тук означава някой със силно, прекрасно сърце, и такъв човек няма враг; с други думи, той е непобедим.
Човек в това непобедимо състояние на ума се нарича „човек, който е проявил божествеността“.
Затова именно хората, които живеят, изразявайки божествеността, могат да бъдат наречени наистина силни.
★Колкото по-силен и по-достоен си
Колкото по-силен е човек, колкото по-достоен е човек, толкова повече той по природа, както казва поговорката „Колкото по-пълен е класът, толкова по-ниско навежда глава“, ще заема по-ниското място, ще отдава заслугата на другите и ще се държи скромно.
Това е, което прави истинското човешко същество, истинския човек.
В днешния свят, макар че започнаха да се появяват истински човешки същества, които бързо са си спомнили своята божественост, в този свят все още има много хора, чиято божественост още спи.
Най-голямата и най-основната разлика между хората и другите животни е дали имат разум, или не.
Този разум може да се нарече и божественост, затова в корена му лежи любящо състрадание, което се стреми да закриля, подхранва и дава живот на всички неща.
И може да се каже, че хората, които живеят със сърце, което пази своя разум, имат сърца със същата природа като водата.
Мислите на такива хора текат от високите места към ниските; сложени в триъгълен съд, стават триъгълни; сложени в кръгъл съд, приемат кръгла форма. Тъй като няма препятствие от индивидуалния аз, те могат свободно да се променят според положението и да се хармонизират с всяко място на Земята.
Колкото и да чувствате, че сте прави, желателно е да имате гъвкаво мислене, което може да се огъне, когато е време да се огъне.
Иначе е трудно да помогнете да се излее изначалната светлина на живота в сърцата на нараненото, изгубено човечество и да му помогнете да възвърне изначалния си, разумен поглед.
★Истинската сила, която трябва да имате
За да бъдете такива, трябва да сте силни.
Истинската сила, която човек трябва да има, както казах преди малко, не е физическа сила, военна мощ или красноречие, с което да побеждавате другите в спор.
Силата тук означава да имате сърце на любящо състрадание, вкоренено в истинската човечност, и силата да се справяте добре с всички неща, стъпвайки на разума, основан на това сърце.
Това съзнание е непобедимото сърце, пътят на божествеността.
Ще го повторя: непобедим не означава силата никога да не губите срещу когото и да се биете.
Това означава истинската човешка сила, която надхвърля победата и загубата и може да приеме всичко и да го гледа, държейки го в дланта си. (Следва продължение)
