Как да живееш в среда, която не си желал – за служителите (Първа част)
Публикувано на Обновено на
★Да живееш на повърхността в среда, която не си желал
„Това наистина би трябвало да се прави еди-как си, но аз дори не мога да надигна глас за промяна – просто се съгласявам. Какъв страхливец съм.“
Има хора, които се терзаят между старите, непроменящи се порядки на своята организация и своите идеали, с мисли от този род.
Хората в такова положение няма нужда да обвиняват себе си толкова сурово.
Например, ако някой си мисли: „Ако сигнализирам за нарушенията на висшето ръководство, може да излезе наяве, че съм бил аз, и да бъда наказан с понижение или уволнение. Това ще създаде неприятности на мен и на семейството ми, затова ще мълча“, кой би могъл да го обвини?
А сега, ако трябва да кажем истината, хората, чиято съдба ги поставя в организация, управлявана от големи злодеи (или от дребни), принадлежат към една от тези две групи:
① Носят в себе си, като нещо, от което да се учат, качества, които резонират с хората от висшето ръководство
② В минал живот са преживели обратното положение
Ако сегашният живот на някого е ①, той е там по принципа на вибрационното сродство – подобното привлича подобното. Ако е ②, той е под закона на причината и следствието и може да се каже, че е поставен там като възможност да изчисти кармични връзки от минали животи. Но това не е, за да обвинява когото и да било.
И в двата случая, щом си помислиш: „Нещо не е наред с начина, по който се правят нещата тук“, възможностите за бъдещето, което трябва да избереш, най-общо се разделят на две.
Едната е да търпиш и да останеш там заради онова, което трябва да защитиш; другата е да се стремиш към промяна, като внимателно събираш съюзници (сила), и да обърнеш равновесието на силите в организацията чрез силата на числеността.
Голяма част от света на явленията на Земята все още е свят, в който силата на егото надделява над истината, затова без сила не можеш да постигнеш нищо.
Ето защо хората, които мислят правилно, биват изтласквани в ъглите, а хората, които живеят, като изтласкват егото си напред, са склонни да водят по-изгоден живот, нали?
Но от друга страна времената се променят: нарушенията, които досега можеха да бъдат прокарани, вече не минават и постепенно излизат наяве.
Въпреки това начините на отклонение от истината, които стигат до новините, все още са само върхът на айсберга.
Онова, което току-що описахме, е само повърхността. Но когато всички хора, събрани на едно място, са на ниво на съзнание, на което могат да усещат само повърхностния свят, колкото и някой да ги насърчава да живеят според съвестта си, малцина ще се присъединят в тази посока.
Защо е така? Защото животинският инстинкт за самосъхранение пречи, затова дори да признаят казаното от теб за истина, те не могат да съберат смелост честно да насочат начина си на живот в тази посока.
Затова, освен онези с изключително силни убеждения, хората не могат да осъществят промяна в организацията и се примиряват с живот, в който тихо се съгласяват с онези, които имат власт.
Но кой би могъл да обвини хората, които остават в такъв начин на живот?
Такива хора имат свои собствени осъзнавания, които да научат, и живеят в средата, която е абсолютно необходима, за да ги овладеят.
Това е път, по който чрез терзанието между идеалите и действителността, докато вървят, се раздвижва сърце, което копнее за истината от самите си дълбини.
И може да се каже също, че безбройните различни положения, в които се оказват отделните хора, са обстоятелства, в които Висшият Аз на всеки човек, знаейки всичко, го е поставил, за да може той да се шлифова и да се издига. (Следва продължение)
