Да смените кожата си и да преминете в съзнание, в което „ние“, „нашият“ и „нас“ идват естествено – 3

(Продължение от миналия път)

Алтруистичното сърце като ваш естествен начин на съществуване

Едва наскоро стана широко известно, че истинската работа на японския император е молитвата, нали?

Човекът, който става император, е възпитаван от ранно детство да стане „празен съд“, затова няма навика да мисли от гледна точка на собственото си удобство.

Нещо повече, това са хора, в които много високопоставено божество, дори сред високите божества, се е родило във физическо тяло, затова егото им е тънко още от раждането.

Ето защо те могат да се молят за света и за другите като нещо разбиращо се от само себе си.

Затова може да се каже, че такъв човек е някой, който просто сияе и показва на хората какви са предназначени да бъдат.

Преди малко казах: „Да се молиш за мира на света и за спокойствието на собствената страна не е запазено само за императора“, нали?

Живото същество, наречено човек, който и да е, е устроено така, че щом започне да си спомня своята божественост, без нито едно изключение в него се пробужда съзнание, което не може да не живее за света и за другите.

Каква мислите, че е най-съкровената тайна, за да направите това алтруистично сърце свое?

Да се разбирате добре със самите себе си.

Помислихте ли си: „Само това ли?“

Но за съжаление почти цялото човечество на Земята не може да се справи с това на пръв поглед просто нещо.

Толкова много хора се опитват да направят по-добро човечеството на външния свят, без да се разбират добре с човечеството на света вътре в себе си.

Това е като да се опитвате да стигнете до целта, без да движите краката си, или да се опитвате да вдигнете нещо, без да протегнете ръка, и затова казваме: „Това е да искаш невъзможното.“

Как да хармонизирате отношенията си със самите себе си

Начинът да хармонизирате отношенията си със самите себе си и да се разбирате добре със себе си е да си спомните факта, че чувствата, които усещате с всичките си сетива, „са били като впечатленията, които имате от онова, което виждате отразено в огледало“.

Слушайте, добре ли? Онзи, който се отразява в това огледало, сте вие. Само вие и нищо друго освен вас се отразява там.

И въпреки това, понеже сте взели погрешно чувствата, които усещате с петте или шестте си сетива, за неща, свързани с външния свят, накрая сте мислили това и онова за другите хора и обществото и колкото и време да минаваше, не можехте да приведете себе си в хармония.

Казват, че основателката на Тенрикьо веднъж е казала: „Този свят е къща от огледала“, и това наистина е вярно.

Затворете физическите си очи и отворете широко очите на сърцето си.

След това наблюдавайте какво мислите за собствените си родители и братя и сестри.

А за учителите и приятелите си, за началниците, колегите и хората, които работят под ваше ръководство?

Или какво мислите за движенията на собствената си страна и на другите страни?

„Онзи човек е такъв, този човек е онакъв“ или „онази страна е добра, тази страна е лоша“. Храните някакво впечатление, нали?

Докато смятате, че всички тези чувства са за другите хора и обществото, те всъщност са една страна от впечатленията ви за самите вас.

Светът, който смятате за „този свят“, е свят, в който се разгръща вашата вътрешна Вселена. (Следва продължение)