Начин на живот, който вярва изцяло в божествеността (Част 2)
Публикувано на Обновено на
(Продължение от миналия път)
Ако погледнем връзката между съдбата и мислите от гледна точка на природните науки
Ако гледаш отгоре само фактите от съзнание, от което са премахнати всички емоционални мисли, болестта, раздорът и всяко нехармонично явление вече са станали минало в мига, в който се появят. Стига да не ги сграбчиш с мислите си, всяка мисъл и всяко явление, след като са изпълнили ролята си, са предопределени просто да избледнеят.
Може да се каже, че нехармоничните мисли и явления, които се появяват в живота ви и които смятате за реалност, и обратно, също и добрите проявления, са все ваши минали мисли, които са дали плод като съдба и са се кристализирали.
Фактът, че „мислите се кристализират и се появяват и приемат формата на явления в самия миг, когато избледняват“, ако го сравним с други неща, е като дъжда, който вали, а водата се изпарява обратно в пара и се издига към небето, или като цветята, които са разцъфнали в пълното си великолепие, когато е дошло времето им, разпилели се и натрупали се по земята, като накрая се връщат в почвата и въздуха и отново стават най-малките елементарни частици.
Погледнато в светлината на истината, човешката съдба и начинът, по който действат мислите, могат да бъдат обяснени научно. В това няма нищо окултно.
Стига да живееш с оста на съзнанието си, поставена в божествеността, можеш да виждаш точно какви са нещата и накъде отиват и да ги управляваш правилно.
Продължаването на дълбокото дишане, за което винаги говорим, също е упражнение в това да поставяш оста на съзнанието си здраво в същността на живота. Времето, през което емоционалните ти мисли са се колебаели, може да е било около десет часа преди година, да е спаднало до около пет часа преди шест месеца, около час преди месец, после около трийсет минути онзи ден, двайсет минути вчера и петнайсет минути днес. Стига да продължаваш, времето, което прекарваш в този свят, живеейки в божествеността, става все по-дълго и по-дълго.
Когато съзнанието ти е в божествеността, изобщо не се смущаваш от променящите се дела на този свят.
Защото човекът, чието съзнание е в божествената сфера, знае много добре, че истинското сърце и истинското тяло не се разболява и не чувства болка, не остарява и не грохва и не се влошава, и е съзнанието от онази страна, която ръководи цялата обмяна зад проявата на всички неща в творението и продължава да доставя енергия. (Следва продължение)
