Да смените кожата си и да преминете в съзнание, в което „ние“, „нашият“ и „нас“ идват естествено – 9
Публикувано на Обновено на
(Продължение от миналия път)
Да завършим с живота на напразни усилия
Преди малко казах, че човешкото съзнание губи равновесието си, независимо дали се накланя към плюса или към минуса, нали?
Ако не разбирате това, настроението ви се обръща от една крайност в друга и накрая си мислите: „Всичко това изглежда твърде голяма тежест, затова просто ще си остана такъв, какъвто винаги съм бил.“
Точно затова искам да знаете следното: докато мислите ви остават залепнали за физическото тяло, колкото и да се стараете да станете положителен човек, колкото и да продължавате да гоните идеален характер, докъдето и да стигнете, всичко ще завърши като напразно усилие.
Сега опитайте да помислите защо в досегашния свят сиянието на добрите хора е било толкова слабо.
Това е, защото, точно както при хората, които се накланят към отрицателното, тяхното съзнание се е било наклонило към единия полюс.
Защо се случва това, ще попитате?
Да, това е добър въпрос.
Защото светът на явленията е свят, устроен така, че и душевните, и материалните изяви се появяват разделени на два полюса.
И преди всичко, когато човешкото съзнание, което има най-голямо значение, се наклони към положителното или отрицателното, тогава по закона за възхода и упадъка съзнанието, отишло твърде далеч към единия полюс, лесно се обръща при някакъв повод и става в обратното състояние.
Това е състояние на съзнанието, което лесно се обръща напред-назад, от положително в отрицателно и от отрицателно в положително, като „някой, който се смееше преди малко, сега плаче“ или „някой, който беше в лошо настроение до вчера, днес е в прекрасно настроение“.
Може да си помислите: „Ако отрицателното се обърне в положително, не е ли това хубаво?“ Но докато съзнанието е залепнало за тялото, това съзнание на полюсите плюс и минус е като замък, построен върху пясък. То не трае и колкото и време да минава, никога не можете да застанете в състояние на трайно, стабилно щастие.
Както казах по-рано, ако не погледнете отгоре двата полюса едновременно, не ги признаете и не ги прегърнете, не можете да пуснете предубежденията, фиксациите, прибързаните преценки и привързаностите.
Сферата на съзнанието от птичи полет, което може да гледа нещата отгоре така, лежи едно измерение по-високо: не във второто измерение, а в третото, не в третото, а в четвъртото.
Да погледнете отгоре двете крайности на себе си едновременно, да ги признаете и да ги прегърнете, може да се каже и по друг начин: да умножите мислите на всеки полюс по съзнанието на духа, за да ги доведете до плюс-минус нула.
Може да го наречете знание, че нещо не е нито добро, нито лошо.
Може да го наречете и това да не сте вече заплетени в доброто или злото, в харесването или нехаресването.
Нека направим полето на осъзнаване от птичи полет стандартно оборудване
Да обхванете себе си и другите широко с един поглед така и вече да не се разклащате от нищо – това е полето на осъзнаване от птичи полет.
За да го направите свое, помага да познавате принципа на проявения свят.
Казах, че светът на явленията е свят, в който, когато светлина огрее предмет, се образува сянка, нали?
Опитайте да приложите това към човешкото съзнание.
Например, ами, ако не застанете на място, от което гледате цялото отгоре, сърцето, което се опитва да обича някого, винаги е придружено от емоционални мисли, които са точната противоположност на любовта.
Може да се каже, че е като това, как хората понякога, именно защото обичат, стават ревниви или подозрителни или започват да се сърдят, че другият не прави това, което те желаят.
Приложено към примера с предмета и сянката, обръщането на положителното в отрицателно означава да станете мислите на сянката, нали?
Човешкото съзнание, което е забравило истината за живота, прави нещо като това да се плъзне в сянката и да стане самата сянка.
Казано още по друг начин, да кажем, че гледате филм в киното. Вие, който гледате, сте истинският вие, но толкова се увличате емоционално в историята, че забравяте това, и мислите ви са в състояние, в което са се плъзнали вътре в екрана.
Затова, за да завършите с живот на напразни усилия, който не води до нищо, трябва да издигнете съзнанието си в измерение до следващото, по-дълбоко измерение. (Следва продължение)
