За истината, която ви позволява да запазите властта над живота си (Част 2)

(Продължение от миналия път)

★За да стане душата независима

За външни наранявания на тялото, като счупена кост или кървене, което не спира, няма абсолютно никакъв проблем да бъдат лекувани от лекар.

След това, и при отклонения и болести вътре в тялото е важно лекар да ви прегледа, да облекчи болката и да ги лекува.

И накрая, страданието на сърцето, безпокойството и страхът, гневът и омразата, тъгата и самотата: и при тях е важно да получите помощ от хора, на които имате доверие, и от специалисти. А освен това основното изцеление в крайна сметка се поражда отвътре, от самите вас.

„Но – казвате вие – някои хора се почувстваха много успокоени, след като отидоха при гадател, или почувстваха как сърцето им олеква, след като получиха лечение?“

Да, и това със сигурност са истински преживявания. Но често причината сърцата им да олекнат е, че са могли да излеят онова, което е било в сърцата им, в разговор с гадателя, или че получаването на лечение им е позволило да се почувстват спокойни.

Доста хора са имали преживяването да се почувстват по-леко, след като са споделили тревогите си с някого, нали?

А когато бяхте малки, нямаше ли много от вас, които бяха подлъгани от майка си, която казваше: „Няма да пораснеш, ако не изядеш това“, повярваха, че е лекарство за растеж, и преодоляха храна, която не обичаха?

Хората се чувстват по-добре за известно време, когато излеят мъглата в сърцата си пред някого, а когато се появи плацебо ефект, има дори временна илюзия за подобрение.

Но тъй като причината не е изчезнала напълно, същата мъка се връща отново, само в различна форма.

Затова само с това може да се окажете да се въртите в кръг на същото място на страданието, а за основно решение е важна още една стъпка: осъзнаване отвътре, от самите вас.

Хората са устроени така, че ако не се променят, светът не се променя, а ако се променят, светът се променя. Без нито едно изключение.

Затова, докато живеете в състояние на зависимост, независимостта на душата трудно се постига, а докато сте предали властта над живота си на другите, винаги когато нещо се случи, сте склонни да повтаряте търсенето на причината навън или обратното – вкопчването в другите.

Както ви виждаме ние, съзнанието ви трябва да еволюира в крак с еволюцията на вибрацията на Земята, но все още виждаме части от вас, които биват повличани от навичните мисли, същите както винаги.

Това е голяма загуба.

Посоката на това какъв живот създавате естествено се определя от това как възприемате нещата и какво избирате, докато живеете.

А сегашната съдба и светът, който виждате и мислите, че съществува, са свят, в който миналите мисли се появяват и се опитват да отминат.

Дори да го казваме така, само вие държите правото да управлявате как използвате всекидневното си възприятие – например какво виждате като реално и какво като илюзия.

Това е нещо, което по начало нищо друго не може да ви наложи и никой друг не може да ви разколебае.

И все пак нека отрежем, още от този миг, заблудата, която сте носили, че „другите ме разколебават“ или „искам да бъда разколебан“.

★За да се върнете към божествеността

Божествеността, същността на човешкото същество, не е толкова слаба.

От гледна точка на истината, истинският човек няма страдание.

Защото докато живеете истината, няма мъка.

Затова, когато чувствате страдание, то е и като нежен сигнал за известие от живота, който казва: „Опитай да прегледаш как използваш мислите си.“

Начинът да спрете този сигнал е да държите причината за мъката в дланта си, като си мислите: „А, значи това е бил начин на използване на мислите, който се е отклонил от истината“, и да ѝ благодарите и да признаете усилието ѝ: „Сега забелязах, така че ролята ти свърши. Благодаря ти, справи се добре.“

Тогава същото страдание вероятно никога вече няма да ви измъчва.

Защото то се е издигнало напред в небето дълбоко в сърцето ви и е станало сила, която е на страната на помощта за вас.

Чуйте, чуйте внимателно.

Нищо не може да ви навреди.

Нищо не може и да ви измъчва.

Няма нищо, което да ви натъжи, и няма никаква сила, която да ви примами към омразата.

Има само собствените ви мисловни навици, отклоняващи се от истината, които не можехте да пуснете от епохата, когато забравихте своята божественост.

Начинът да ги пуснете е молитвата на истината, придружена от дълбоко дишане.

Молитвата прокарва път обратно към светлината на живота.

Да прокарате пътя и да вървите по него, за да се върнете при собствения си източник – всичко това са неща, които трябва да направите сами.

Стига да не забравяте това, всичко ще бъде наред.

Защото вие сте били самото божествено съществуване от самото начало.