За да си спомним върховната истина

★За да си спомним върховната истина на Вселената

Днес нека поговорим за върховната истина на Вселената.

Като ви разказвам това, не мога да предам нищо по-дълбоко от „онова, което може да бъде възприето на нашето ниво на съзнание“ – нас, които разказваме. Въпреки това то е достатъчно, за да насочи вибрацията на съзнанието на хората на Земята към близо до самите дълбини на сърцето, затова успокойте емоциите си и слушайте внимателно.

 

Върховната истина на Вселената е следната: „Съзнанието, което може да почувства, че ‚всичко е самият аз‘, е самото съзнание на източника на живота.“

С други думи, ако можете да заявите от дъното на сърцето си: „Всичко е Аз“, „Аз съм Вселената“, „Всички неща в творението са в мен“, без никакво напрежение или парадиране, като естествено осъзнаване, тогава може да се каже, че този човек живее съзнанието на източника на живота.

★Всичко се е разклонило от едно съзнание

Звездите, които изглеждат безброй, и многото измерителни пластове на небето и земята, разгърнати върху тези звезди – казано с една дума, това е разгръщането на света на великата Вселена.

Ако проследите цялото това разгръщане назад до великия му източник, всичко е започнало от едното сърце на Вселената.

Това е съзнание, което бихте могли да наречете и ядро на Вселената, родител на Вселената или дори Бог на Вселената – истинско съзнание, което съществува тържествено като самата жизнена енергия дълбоко в сърцето на всеки член на космическото човечество.

Много, много отдавна, и още по-назад, и още по-назад, връщайки се безкрайно в зашеметяващо далечно минало, в самото начало на Вселената, когато все още нямаше никакво пространство и никаква звезда, съществуваше само една-единствена точка на съзнание.

В някакъв момент това едно съзнание се раздели на различни действия и се роди пространството, проявената Вселена.

Това беше събитие в света на най-дълбоките дълбини на измерението, а „действия“ означава духовни родове.

Тези действия, или духовни родове, са общо седем.

Всичко във Вселената се основава на седем и се разпростира все по-широко.

Всеки член на космическото човечество има една от тези седем светлини като свой пряк дух. Когато накара другите шест светлини да засияят в хармония в тази една централна светлина, слети в една форма (цвят, звук и светлина), един цикъл на живота завършва (той приключва с изпълнението на мисията си), и той започва отново от източника на Вселената и преминава към учене в развитие, съсредоточено върху друг духовен род.

Отвъд това има учене в още по-напреднало развитие на духовните родове, но ние все още не сме го преживели, затова не мога да го обясня добре.

Съжалявам.

★Съзнание, по-дълбоко от единството

Между другото, на вашата планета има думата „единство“, нали?

Това е чувството: „Всичко е един живот. Аз, този човек, онзи човек, животните, растенията, скалите, планините, реките и моретата – всички имат живот от един и същ корен.“

Много, много по-дълбоко от това чувство, и още по-дълбоко, и още по-дълбоко, се намира съзнанието „Всичко е Аз“.

Това съзнание е източникът на всичко, което съществува, който бихте могли да наречете център на Вселената, източник на живота или велико начало на всичко.

Когато светлината на този източник на живота излезе на повърхността, полето на съзнанието не мисли смътно: „Всичко е едно.“ То знае като нещо съвсем естествено, че всичко е в него самото, и го вижда проектирано извън сърцето и тялото.

Затова изглежда естествено, че отговорността за дисхармонията на земната сфера „не е у другите, а у самия мен“.

Хм, трудно е. Това обяснение не го предава, нали?

Това е състояние, в което се виждат наслагвани не едно измерение, а много пластове от измерения, затова не може напълно да се изрази с триизмерни думи.

Във всеки случай в човечеството живее изначалното съзнание „всичко е самият аз“, което току-що описах, и човечеството има мисията да поражда и отглежда различните елементи на Вселената според принципа на хармонията и да изгражда светове, преливащи от истина, доброта и красота, в различните измерителни небеса и земи.

★Когато обърнете гръб на живота

Хората, които, макар родени като човешки същества, не обръщат внимание на тази мисия и преследват само собствената си изгода и щастие или тези на близките си, или удоволствието на мига, погледнато в дългосрочен план, в миналото както и сега, накрая вкусват трудности някъде, доколкото са се отклонили от гласа на собствения си живот.

Не е така, че нещо друго освен този човек му причинява това. Това е образът на този човек, който сам се кара да страда, пропорционално на това колко далеч се е отклонил от принципа на хармонията, закона на Вселената.

Ако можете да почувствате, че „всичко е проява на самия мен“, не бихте си помислили: „Ще си живея добре само за себе си, дори ако трябва да ритам другите надолу“, нали?

Именно защото си мислите: „Аз и другите сме отделни същества“ и „Природата и живите същества, различни от хората, са отделни от хората“, накрая си мислите: „Стига на мен да ми е добре, само това има значение“, нали?

★Когато нашата звезда беше като Земята

И на нашата звезда отдавна имаше епоха, когато човечеството беше в такова положение.

Последните ѝ етапи наистина много приличаха на днешната Земя – много сурово положение на нещата.

Тогава, когато нещата бяха стигнали до самия ръб, където нищо повече не можеше да се направи, космическото човечество се появи в голям брой в летящи чинии и ни научи на начини да създадем устойчиво бъдеще.

Това, на което ни научиха, беше, че разговорът за състоянието на човешкото съзнание е по-важен от техническите или материалните разговори.

Тогава много от нашите предци в сърцата си накланяха глава в съмнение, но уважаваха научната сила, която можеше да неутрализира дори оръжията за масово унищожение, затова, наполовина в съмнение, всички опитаха да направят, както им беше казано.

Накрая това промени начина на живот на човечеството из основи.

Като живееха, хванати за ръце и помагайки си един на друг, независимо от раса, народност, възраст или пол, божествеността, която бяха оставили да спи, се възроди пред самите им очи.

Тогава, колкото и странно да е, растения започнаха да растат в области, където не растяха растения.

Времето стана спокойно.

Моретата и реките станаха чисти.

Замърсяванията изчезнаха от въздуха.

Изкуствените отрови бяха изхвърлени от телата на живите същества, включително на човечеството.

Животът на живите същества стана по-дълъг.

Емоциите на хората се пречистиха и всички неща започнаха да се вършат в хармония.

И докато мисленето за оцеляване на най-силния и животинският инстинкт за самосъхранение избледняваха от начина на живот на човечеството, хранителната верига на оцеляването на най-силния също изчезна от света на животните.

Казано точно, всички започнаха да приемат прана (духовни елементи) от въздуха и растенията (изначалната храна вместо месото) и живите същества престанаха да се ядат едно друго.

И така най-после всички наши предци осъзнаха.

Че всичко е било отражение на човешкото съзнание.

Че ако човешкото съзнание се промени, проявеният свят, разгръщащ се пред очите ви, се променя.

Че ние сме били създателите на небето и земята, които са ни били дадени.

★Пътят, по който ще върви човечеството на Земята

Това, което току-що ви разказах, е история от далечното минало на нашата звезда, но в същото време то е и спомен от вашите далечни минали животи.

И тази история е също историята на пътя, по който човечеството на Земята ще върви отсега нататък.

И вие, и аз сме завършили по този начин световете на много звезди.

Казано просто, с понятията на вашия „този свят“ – ами, много хора се женят, когато пораснат, и скоро се раждат деца, нали? (Макар и не всички.)

И когато тези деца пораснат, те се женят и отново се раждат деца, нали?

И когато тези деца пораснат, те се женят и се раждат още деца.

По този начин, дори ако погледнем само около 100 години, потомците се разпростират все по-широко за три или четири поколения, нали?

Звездите на Вселената са същите. Раждат се нови звезди, разпростирайки се все по-широко, и всеки път човечеството се заселва там като душа, която влиза във физическо тяло, завършва онзи свят и след това преминава към следващата звезда.

Какво? Какво става с предишната звезда (Земята), след като си тръгнем?

Духове, още по-млади от вас, ще използват тази звезда като място за учене и ще вървят по пътя, по който сме вървели ние и вие.

Но потомците, родени на звезда, на която веднъж е бил завършен хармоничен свят, са души, по-прекрасни от миналите ни аз, затова те няма да повторят история на конфликти и разрушение.

По този начин звездите на Вселената и духовните родове се разпростират и развиват все по-широко.

★Днешните основни моменти

Накрая нека ви кажа още веднъж днешните основни моменти.

Вашата съдба е изцяло създадена от вас самите.

Причината е, че вие (човечеството) сте създатели на Вселената, разклонени от източника на Вселената.

Дори сегашната ви съдба да изглежда нещастна, тя не е, за да се обвинява някой; тя е образът на потока от мисли от отдавна, включително от минали животи, който се проявява и отминава. Именно затова можете да създадете бъдещето си наново и светло със собствените си мисли.

И още един важен момент, за който днес не говорих: всяка съдба, щом се прояви, отминава, а сегашните ви мисли, думи и дела отново се връщат при вас като ваша бъдеща съдба.

Чрез такова повторение всеки се учи и разбира, че е създателят на собствената си съдба.

В този процес вие си спомняте върховната истина „Всичко е Аз“.

Щом разберете, че всичко е самите вие, вече не таите обида към другите или към обществото и ще има по-малко хора, които ругаят и проклинат, нали?

Ако такива хора се увеличат от един на двама, трима, четирима, петима, десет, сто, хиляда, десет хиляди, сто хиляди, тогава повече хора ще се убедят: „А, значи ако живееш така, можеш да бъдеш щастлив“ и ще им подражават, нали?

Тогава сто хиляди ще нараснат до милион, десет милиона, сто милиона и скоро всичките над седем милиарда души от човечеството на Земята ще се пробудят за истината като за свой собствен въпрос и на Земята ще се разгърне хармоничен свят.

Със сигурност ще бъде така!

Защото така беше на нашата звезда и безброй други звезди са минали по същия начин през процеса на еволюцията.

Освен това до вас сме ние, които сме довели много звезди до завършеност, и вие имате един друг, които споделяте същия опит.

Затова цялото човечество на Земята със сигурност ще си спомни своята същностна природа и скоро и тази планета ще стане мирна планета.