Какво е истинското сега (1)
Публикувано на Обновено на
Истината за онова, което смятате за „сега“
Днес нека поговорим за „истинското сега“.
Може би сме говорили за това и преди, но хората на Земята имат твърде плитко възприятие за „сега“, както в „тук и сега“ или „в този миг“. Или по-скоро го виждат само плоско.
Не разбирате съвсем какво имаме предвид?
Тогава нека бъдем по-конкретни. Онова, което обикновено свързвате с думата „сега“, е нещо такова:
- Положението, което се случва в този миг, сегашното, към което сочат стрелките на часовника
- Събитията, които се случват пред очите ви
- Явленията, които се появяват в този момент
Усещате ги с петте си сетива и ги смятате за „сега“, нали?
Например, да видим: „Току-що Северна Корея изстреля ракета към Япония. Ще съобщим повече, когато получим подробности.“
Много хора вероятно определят „сега“ въз основа на такива обективни събития.
Мислите ли си: „Не е ли очевидно?“
Но за съжаление нито едно от тези неща не е „истинското сега“.
Преди да обясним конкретно „истинското сега“, нека поговорим за истината за онова, което смятате за сега.
С една дума, всичко това е „миналото“.
Това е важно, затова ще го кажем направо: вие, хората на Земята, сте се държали за „миналото“ и сте вярвали, без никакво съмнение, че то е „сега“.
Ще го кажем още веднъж: онова, което смятахте за „сега“, е било „миналото“.
Защо го казваме толкова твърдо? Защото онова, което се появява „сега“ като съдба на отделния човек, и събитията, които се появяват „сега“ като състояние на света, са неща, вече завършени от миналите мисли, думи и дела на човечеството на Земята, които сега излизат на повърхността.
Казано по друг начин, има филми, нали? Гледате ги в киното, нали? Можете да ги видите, защото прожектират лента, която някой някъде вече е приключил да снима.
Всички събития и съдби са такива: неща, които вече са завършени, само изглеждат така, сякаш се случват „сега“; те са просто проявата на онова, което отдавна е било решено от мисли, думи и дела.
По закона на света, който наричате „този свят“, има следствие, защото има причина. Няма следствие без причина.
Ето защо хората, които първи са забелязали това, казват неща като „Няма случайности“ или „Всичко е неизбежно“.
Разбрахте ли беседата дотук?
Тогава нека преминем към следващата част.
Нека поговорим за „истинското сега“, което искате да узнаете. (Следва продължение)
