Да смените кожата си и да преминете в съзнание, в което „ние“, „нашият“ и „нас“ идват естествено – 10
Публикувано на Обновено на
(Продължение от миналия път)
Да живеем истинското сега
Нека поговорим още малко за онова, което казах преди малко.
Говорих за това как можете да се плъзнете в сянката, между предмета и сянката, нали?
От друга страна, има и хора, които стават самият предмет, не харесват сянката и хранят лоши чувства към нея.
В примера с гледането на филм в киното вие, който гледате, сте съзнанието, което гледа цялото отгоре, а да забравите това и да се плъзнете вътре в екрана – това е, което означава да станете самата сянка или самия предмет.
Примерът с гледането на филм в киното предава това състояние най-ясно, затова нека продължа с него още малко.
Филмът, който гледате, историята на екрана, е двуизмерен свят, нали? Вие, който го гледате, сте триизмерен.
И този филм, дали преди шест месеца или преди година, не знам, всъщност отдавна е приключил със снимките, бил е записан на лента и щом мине определената дата на премиерата, може да бъде гледан в кината навсякъде.
Това показва мига, в който съдба, създадена от мисли, думи и дела от миналото, приема форма и е на път да отмине.
Това състояние е точно онова, което в действителност е мигът, който хората наричат „сега“.
Важно е, затова ще го казвам толкова пъти, колкото е нужно: този миг, който хората смятат за сега, е миг, в който съдба, вече създадена от мисли, думи и дела от миналото, се появява и отминава, точно като филм, който гледате в киното.
„Току-що имаше земетресение“, „Току-що едва не ме блъсна кола“, „Човекът, когото обичам, току-що каза нещо, което ме зарадва“, „Току-що се прибрах.“
Думата „сега“ се използва така, но истинското сега е собствената ви мисъл в този миг.
В по-широк смисъл това е какво мислите сега, какво казвате, как действате.
Това е истинското сега и може да се каже, че то означава да живеете във времето и пространството, които създават бъдещата ви съдба.
Каквото и да се е случило, всичко то не е нищо друго освен миналото.
Дойде времето да направите свое съзнанието, в което „ние“, „нашият“ и „нас“ идват естествено
Сега разбрахте, че една душа е изградена от седем сърца.
Разбрахте, че е дошъл точният момент да направите алтруистичното сърце свое.
Разбрахте, че трябва да хармонизирате отношенията си със самите себе си.
Разбрахте, че съзнанието на всеки човек създава света.
Разбрахте, че чувствата, които имате към другите, са образът на собственото ви сърце.
Разбрахте, че във вас е имало всякакви мисли на два полюса.
Разбрахте нуждата да застанете на място, от което да ги гледате отгоре.
Разбрахте какво е истинското сега.
И така, най-сетне можем да навлезем в онова, за което говорих в самото начало: „когато елементите на съзнанието, които изграждат това, което сте, се обединяват и хармонизират, съзнанието ви се преобразява от ‚аз‘, ‚моят‘ и ‚мен‘ в ‚ние‘, ‚нашият‘ и ‚нас‘“.
Докато развивате съзнанието си, следвайки стъпките, които току-що описах, започнахте да виждате, макар и смътно, че хората, които смятахте за други, всъщност са били жители на планетата, наречена самите вие, нали?
Вселената се разгръща и в света на явленията, но истинската ѝ същина е била дълбоко в сърцето ви.
Точно затова човечеството на вашата вътрешна Вселена трябва да живее в хармония.
Казано просто, това означава да виждате собствената си божественост като нещо естествено и да се разбирате добре със себе си.
Ако можете само да направите това, местоимението, което използвате за себе си, става „ние“.
Това всеки човек на Земята да има сърце, което не разделя себе си от другите, е движещата сила, която ще направи Земята наистина мирна звезда.
Моля, направете това разбиране свое и гледайте с него себе си, другите и земния свят.
Тогава повече хора от сега ще се стремят към еволюция на съзнанието и неусетно, един по един, вашите другари ще се увеличават. (Край)
